Разбирането на мъдростта е въпрос на пилигримството. Когато един лъч на универсалната мъдрост се изявява в един пилигрим, това се случва изключително с цел, с помощта на тази мъдрост така докоснатият да действа зовящо, спасително и помагащо. Това е тайната на пътя. Бог е Любов.
Такъв пилигрим в даден момент се намира в една почти непоносима ситуация, защото в него се изявява една форма на раздвоение. От една страна е абсолютната невъзможност да се познае светлината, а от друга страна е дългът и подтикът да свидетелства за нея. Тези двата аспекта взаимно почти се изключват.
В древната символика, която е абсолютно универсална, това е представено под формата на човек-животно, както например при сфинкса, който изобразява едно същество с обожествено лице, което гледа в тайнствената далечина на утринния час. Останалото обаче е животно, забило нокти в пустинния пясък и пленено от пустинния пясък.
Затова сфинксът не бива да бъде разглеждан без пирамидата и нейната тайна. В древния Египет класическите царски образи получавали прозвището: “Живият сфинкс на господаря на вселената.” Това е един слънчев бог, който е слязъл в материята.
Вие може би разбирате символа. Човекът е един паднал ангел, доведен в своето съществуване до разединение: една част от микрокосмоса е затворена в полето на съществуване на първоначалността, неспособна на никаква активност; другата част е хвърлена в диалектичната жизнена борба. Човекът е сфинксът!Това познание често се е изгубвало. Също и в светото писание с нито една дума не се засяга тази тема. Познанието е изгубено като сфинкса, който вече много пъти е бил погребван напълно в пустинния пясък. Този каменен знак, хвърлящ мост през еоните, сега е зяпан само от туристите. Те наистина изпитват почит, така казват, но не разбират нищо.
Възможно е мнозина да започнат да разбират, когато в идващите световни събития тяхната илюзия за живот бъде разкъсана на парчета. Тогава те евентуално ще си спомнят за колоните между лапите на сфинкса. Историята на тези колони е следната:
Принц Тутмос, египетски царски син, накарал да изровят сфинкса от пясъците на пустинята. Той имал навика да язди насам-натам из пустинята и да лови дивеча, който живеел там. В един от онези дни принцът спрял за обедна почивка в сянката на сфинкса. Той заспал и сънувал. Сфинксът започнал да му говори:
“Погледни ме, сине мой Тутмос, аз съм твоят баща. Моето лице и моето сърце са обърнати към теб, защото ти ми принадлежиш. Погледни състоянието ми, сякаш се задушавам. Пясъкът на тази пустиня, където лежа, заплашва да ме погребе.
Аз чаках докато направиш това, което живее в сърцето ми, защото знаех, че ти си мой син, мой покровител.”
Пирамидата е храм на възкресението, не храм за молитви и богослужения, не храм за символични действия, а един храм за инструкции и гробница. Това е храм, за който могат да се разпространяват много езотерични мистификации. Но тъй като пирамидата е изградена от камък, нейният фундаментален език не може да бъде унищожен.
Според нашето схващане всеки, който е видял сфинкса отвътре и всеки, на когото сфинксът е говорил, както на принц Тутмос, несъмнено може да разбира каменния език на сфинкса.
Заповядайте на 22-ри юни (събота) от 16:00 часа в Пазарджик, Сградата на 'НТС', ул. 'Цар Шишман' 2.
Вход свободен!
Такъв пилигрим в даден момент се намира в една почти непоносима ситуация, защото в него се изявява една форма на раздвоение. От една страна е абсолютната невъзможност да се познае светлината, а от друга страна е дългът и подтикът да свидетелства за нея. Тези двата аспекта взаимно почти се изключват.
В древната символика, която е абсолютно универсална, това е представено под формата на човек-животно, както например при сфинкса, който изобразява едно същество с обожествено лице, което гледа в тайнствената далечина на утринния час. Останалото обаче е животно, забило нокти в пустинния пясък и пленено от пустинния пясък.
Затова сфинксът не бива да бъде разглеждан без пирамидата и нейната тайна. В древния Египет класическите царски образи получавали прозвището: “Живият сфинкс на господаря на вселената.” Това е един слънчев бог, който е слязъл в материята.
Вие може би разбирате символа. Човекът е един паднал ангел, доведен в своето съществуване до разединение: една част от микрокосмоса е затворена в полето на съществуване на първоначалността, неспособна на никаква активност; другата част е хвърлена в диалектичната жизнена борба. Човекът е сфинксът!Това познание често се е изгубвало. Също и в светото писание с нито една дума не се засяга тази тема. Познанието е изгубено като сфинкса, който вече много пъти е бил погребван напълно в пустинния пясък. Този каменен знак, хвърлящ мост през еоните, сега е зяпан само от туристите. Те наистина изпитват почит, така казват, но не разбират нищо.
Възможно е мнозина да започнат да разбират, когато в идващите световни събития тяхната илюзия за живот бъде разкъсана на парчета. Тогава те евентуално ще си спомнят за колоните между лапите на сфинкса. Историята на тези колони е следната:
Принц Тутмос, египетски царски син, накарал да изровят сфинкса от пясъците на пустинята. Той имал навика да язди насам-натам из пустинята и да лови дивеча, който живеел там. В един от онези дни принцът спрял за обедна почивка в сянката на сфинкса. Той заспал и сънувал. Сфинксът започнал да му говори:
“Погледни ме, сине мой Тутмос, аз съм твоят баща. Моето лице и моето сърце са обърнати към теб, защото ти ми принадлежиш. Погледни състоянието ми, сякаш се задушавам. Пясъкът на тази пустиня, където лежа, заплашва да ме погребе.
Аз чаках докато направиш това, което живее в сърцето ми, защото знаех, че ти си мой син, мой покровител.”
Пирамидата е храм на възкресението, не храм за молитви и богослужения, не храм за символични действия, а един храм за инструкции и гробница. Това е храм, за който могат да се разпространяват много езотерични мистификации. Но тъй като пирамидата е изградена от камък, нейният фундаментален език не може да бъде унищожен.
Според нашето схващане всеки, който е видял сфинкса отвътре и всеки, на когото сфинксът е говорил, както на принц Тутмос, несъмнено може да разбира каменния език на сфинкса.
Заповядайте на 22-ри юни (събота) от 16:00 часа в Пазарджик, Сградата на 'НТС', ул. 'Цар Шишман' 2.
Вход свободен!