ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

    След всички свои опитности от първия ден и преди всичко чрез съня си, Християн Розенкройц вече е разбрал, че му е позволено да се доближи до това тайнствено и скрито сватбено празненство. Призоваването му на тази сватба не е външно събитие, а едно много дълбоко, вътрешно преживяване. В резултат на това в него съзрява едно съответно разбиране, което в разказа е предадено като сън.
    Ние всички знаем, че правилното разбиране е нещо извънредно важно. Да се постигне разбиране за един процес, който трябва да се осъществи, вече е само по себе си едно преживяване. Ние трябва да се научим добре да различаваме разбирането с ума и разбирането, за което става въпрос тук.
    Разбирането с ума представлява диалектична мозъчна дейност, зареждането на паметта по определен начин. Това е процес в природно родения човек, който се основава между другото на кръвното притежание, защото кръвта е един аспект на това, което ни одушевява.
    По отношение на ума човек може да зареди паметта си с най-невероятните неща, дори с най-големите глупости; също и с неща, които човек просто приема за верни, но от които по-късно пак трябва да се откаже. Затова разбирането с ума никога не е мъдрост. Поради това един много умен, интелектуален човек, още не е мъдрец. Той живее живота си, ръководен от умственото знание, записано в паметта. Съзнанието на егото, на аза, довежда до взаимна съгласуваност главата и системата далак-черен дроб.* При това душата е посредникът, а сърцето – нищо повече от една кръвна помпа.
    Истинският човек се ръководи от истинската душа. Истинската душа може да изпълнява своята функция само от опит, и само чрез опита назрява разбирането. Следователно разбирането е вътрешно притежание. И чрез едно такова вътрешно притежание ние можем и имаме право да задействаме мозъка по първоначално предвидения начин и да заредим паметта по освобождаващ начин, като събудим един друг център, наречен Център на Мъдростта.     За съвременния човек на илюзиите е много трудно да постигне едно такова състояние. Цялата диалектика представлява живот чрез способности, чийто опитности не носят душевна печалба, а се използват неправилно като се поставят изцяло в служба на себеутвърждаващия егоцентричен живот. По този начин диалектиката се опитва да се бори против един природен закон и с неразумна волева и мисловна дейност да доведе до такъв живот, в който егото служи на себе си. Последицата от това е: нещастие, мъка и отчаяние и трайно пленничество на истинската душа; защото кръвната душа на човека изпълнява само органична роля и представлява част от тялото. Тялото на личността върви превито под игото на мозъчното съзнание, на егото (аза). Тук за душевно съзнание и дума не може да става. Истинската душа е едно изгубено съкровище, един орган, който никога не е бил използван за това, за което е предвиден, и който никога не е получил възможност за развитие.
    Сега ще ви стане ясно, че ако трябва да се говори за алхимична сватба, за един действително безсмъртен човек, за възкресението на един Нов човек, тогава човекът, който иска да участва в нея, трябва първо да бъде снабден с истински жив душевен организъм. Душевният орган, стоящ скрит от толкова дълго време и увреден, трябва отново да заживее. Мъртвите очи на душата трябва да засияят отново. Едно истинско душевно съзнание, което представлява авторитет за мозъчното съзнание, трябва да бъде родено. Едва тогава трансфигурацията става възможна.
    Целият човек е толкова увреден и покварен чрез продължаващото еони време неразумно и безнравствено съзнание, че цялостната личност е дегенерирала расово, и е станала нечовешка, което се е отразило чак до семето. Затова първо трябва да се пробуди и роди истинското душевно съзнание. Едва тогава съществото може да започне да поправя големите щети, нанесени на личността.
    Това възстановяване се нарича Алхимична Сватба и трябва да започне с истинското душевно раждане, с Витлеем. Душевното раждане се осъществява фундаментално по време на първият ден на алхимичната сватба. За да се случи това, първо е необходимо кандидатът да притежава разбиране, което е получено не от водачеството на интелектуалното, умственото съзнание. Човек получава това разбиране чрез едно ново кръвно състояние, чрез проникването на гностичните лъчеви сили в кръвта, чрез истинските душевни потоци. И възприемчивостта за това се ражда чрез копнеж, а този копнеж – чрез сурови опитности, актуални преживявания, а също и чрез наследствени опитности на ауричното същество, следователно не от родителите.
    Тогава, чрез един такъв кръвен копнеж човек възприема гностичните влияния. Тогава сърцето вече не е само една помпа. И когато гностичните влияния се възприемат от кръвта, те могат да повлияят на мозъчното съзнание и да го превъзмогнат, така че то да се подчини и да се остави да бъде ръководено от новото кръвно влияние. Това въздействие е първият знак за започващото, възможното ново душевно раждане, първият симптом на душевното съзнание. (мозъчното съзнание работи чрез хипофизата в главата, душевното съзнание – чрез Розата на сърцето). Затова е ясно, че поканата за алхимичната сватба се ражда от копнежа и от един процес, който събужда разбирането. Християн Розенкройц го описва като сън. В този процес ученикът се учи да вижда и изживява призоваването, поканата, като една перспектива и разбира нейните намерения със сърцето и главата, Така неговото разбиране расте. Този процес трябва да бъде достатъчно силен, за да може от него да последва освобождаващо действие.

    И тогава настъпва краят на първия ден на Алхимичната Сватба.

    Ученикът разбира и изживява вътрешно, че Гносиса му разрешава да вземе участие в тайната сватба. Затова той изпълнен с доверие, благодарност и е твърдо решен да върви по Пътя.

    Сега да проследим разказа на Християн Розенкройц въз основа на току-що обясненото състояние като доказателство за тази действителност на ученика.
“Както и да е, аз ясно разбрах, че Бог ме беше удостоил с това да присъствам на една толкова тайна и скрита сватба, за което благодарих с детско доверие на Неговата божествена царственост и го помолих да запази страхопочитанието ми към Него, да изпълва сърцето ми всеки ден с мъдрост и разбиране, и накрая, въпреки че не го заслужавам, да ме доведе милостиво до желания добър край.
    След това се приготвих за път, облякох бялата си ленена дреха, препасах хълбоците си с един кървавочервен пояс и го кръстосах през раменете си. На шапката си поставих четири червени рози, за да бъда чрез този знак по-бързо разпознат в тълпата. За из път взех хляб, сол и вода, от които по съвета на някого щях да имам полза, когато му дойде времето. Преди обаче да напусна моята малка къщичка, аз коленичих и както се бях екипирал в сватбената си дреха, се помолих на Бога, каквото и да се случи да ме доведе до един добър край.”

    Бялата ленена дреха, която носи Християн Розенкройц, е символ за това, че той се е подготвил за идващите процеси.
    Доказателство за това е кървавочервения пояс, който докосва два пъти сърцето, след това по две точки на раменете и в системата далак-черен дроб. От това се разбира, че душата е напълно отворена за Гносиса. Четирите рози символизират четириъгълника на строенето върху крайъгълният камък на Иисус Христос, или казано с други думи: непоклатима всеотдайност, активна интелигентност, творческа хармония, жреческо поведение в живота и служене, опиращо на просветляващата Нова душевна сила. Който може да закрепи тези четири рози на шапката си, което означава, да ги докаже в своя живот, винаги ще бъде забелязан в тълпата. В такъв човек гностичните мистерии ще продължат процеса поради природно необходими причини. Той ще продължи да крачи от сила в сила.
    И така, в това състояние на първоначална подготовка, завършва Първият ден. Християн Розенкройц дава обет пред лика на Бога, че няма да употреби за лична полза нищо от това, което ще му бъде разкрито, а ще използва новопридобитото за прослава на Божието име и в полза на ближните си, защото това е сигнатурата на новото жизнено състояние, на новото кръвно състояние – притежанието на розите.
    И така Християн Розенкройц продължава към втория ден с хляб, сол и вода, един троен жизнен хранителен запас, който го е довел дотук.
Върху значението на този хранителен запас ще се спрем по-късно.