1.Човекът като търсач на истината
Епохата на Водолея е последният знак в края на една звездна година от 26 000 год.Той е „духовния“ зодиакален знак и бележи големия „духовен“ финал на всеки зодиакален цикъл.
Днешното човечество все повече се сблъсква с енергиите и високите вибрационни нива, които в миналото можеха да бъдат извикани само в мистерийните школи. В такава духовна школа само единици - узрели души - можеха в групово единство да достигнат до извисяване в по-висш душевно-духовен аспект.
Днес цялото човечество посреща тази енергия. На езика на мистериите се казва: „Водолеят излива живата вода над човечеството“. Това явление се случва периодично и може да бъде предсказано за хилядолетия напред, защото настъпва винаги в края на всяка звездна година. Това е енергия, която идва от области извън времето и пространството. Тя се излъчва талкова интензивно, че въздействието й може вече да бъде измерено, но духовното й значение е познато на малцина.
Тук си задаваме въпроса – човечеството като цяло подготвено ли е за това?
Какво е необходимо, за да осъществим духовните възможности на Водолея?
Първата предпоставка за това е човек да стане търсач на истината, на един по-висш живот, да търси абсолютната истина, Бога. Но решаващо е второто условие - смяна на перспективата, на гледната точка.
Рано или късно човек трябва да разбере, че не той търси, а То, което е вътре в него. Това То дава импулси за търсенето.То е излъчващата сила от божественото поле, докосваща човека в сърцето. Ако човек приеме това докосване, търсенията му добиват съвсем друго значение. Вече не става въпрос за собствената личност, а за събуждане на вътрешния човек, за който в Библията се казва: “Той трябва да расте, а аз да се смалявам.“/ Йоан 3-30/
Едва когато можем да разберем принципно непреодолимото различие между преходния и божествения свят, едва тогава и последната духовна искра може да бъде докосната от Светлината и да бъде запалена. Тогава пред нас се отваря пътя, който извежда от този свят и води в Божествения. Този път може да се извърви само ако човек има достатъчно познание. Затова наричаме пътя Гносис - живо познание, което е много повече от споменатото в някои учения и писания от първите векове на Християнството.
И Буда казва: „ Будизмът не е религия, а Път- жизнен път”. И в тази връзка ни става ясно, защо Розенкройцерите говорят за Универсално учение, което не е само философия, а също и Път, и обновяваща сила.
2.Отвъдният свят или светът на мъртвите
Огледалната сфера е невидимата, финоматериална половина на диалектиката. След смъртта на физическото тяло разпада на фините тела на човека продължава в огледалната сфера. В този факт се крие причината за влиянието на тази сфера върху човека. Много хора се съпротивляват на смъртта и тя продължава и в отвъдното. Починали, които поради Аз-центрираност и самоутвърждаване не желаят да се предадат на процеса на смъртта , се опитват да възпрат разлагането на финоматериалните тела, като използват етерите, произвеждани от живи хора. За тези жители на огледалната сфера ние, живите, сме като отворена книга. Всяка мисъл, всяко намерение за тях е разбираемо, поради свързания с тях етер. Те виждат слабите ни страни и се опитват да ни насочат нататък и така се хранят с изригващите етери. Картината на вампиризма ни подсказва за същността на този метод. Всеки човек е, или е бил, засегнат от това. Тези същества не само ни причиняват неприятности, но има и висшестоящи, които искат да ни влияят с възвишени думи. Тогава ние отдаваме светлинен етер, който за тях е жизнено необходим в огледалната сфера . От останалите низши етери те не чувстват липса.
Голяма част от хората са убедени, че най-висшето, благородно и изпълнено с любов развитие е свързано с огледалната сфера, те са убедени, че тя е божествения свят. Напротив, огледалната сфера е другата половина на преходния земен свят и не води до освобождение. Но това много трудно може да бъде възприето и разбрано.
Има само една точка в нас, която е недосегаема за тези сили от отвъдното. Това е божественият принцип в микрокосмоса. Този принцип кореспондира с нашето сърце. Който реагира на този нежен и тих в началото импулс отвътре, знае каква е следващата крачка, за да даде все повече пространство за това ново одушевяване. Той открива, че аз-центрираността е това, което ни спъва, защото тя е причината за всички конфликти в живота. И тя е причината за всички конфликти в света.