ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

Един микрокосмос с душевно ядро в средата може да се опише и определи. Ние можем да познаем развиващото се в микрокосмоса душевно същество. Всички тела в микрокосмоса, както и всички въздействия в тези тела, могат да се установят, техният живот и движения могат да се проследят в рамките на един процес. Всичко, което принадлежи към създаденото и произлиза от него, дори микрокосмосът, космосът или макрокосмосът, е принципно познаваемо. Всичко е изявено в пространството. В тази неизказано прекрасна и велика Вселенска изява се осъществява процесът на развитие на всички жизнени вълни. Всички намиращи се в това пространство неизброими мистерии ще бъдат някога изследвани. Това са мистериите на създанията и на всичко сътворено.
Осъзнайте обаче и това, че извън Вселенската изява се намира и нещо друго, което не може да се познае, да се определи, да се види, което не е нито пространствено, нито екзистенциално и не е достъпно за никое създание, независимо от какъв вид е то. Това друго нещо е същевременно толкова всеобхватно и величествено, че цялото пространство на Вселенската изява, заедно с всичките милиарди системи от млечни пътища в нея, е нищо в сравнение с него.
Както е известно, в пространството съществуват седем измерения; но Другото е над и извън измеренията. Няма думи, с което То може да се опише. Затова Лао Цзъ го нарича само „То”, ”Тао”. Разберете това така: То е всичко във всичко. То е предшествало и предшества всичко. Всичко се връща към Него. Вие разбирате, че говорим за Духа, за Бог. Отправянето към това, което наричаме То или Тао, накара апостол Павел да ликува в посланието си към Римляните:

„О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му! Защото: „Кой е познал ума на Господа, или кой му е бил съветник? Или кой от по-напред му е дал нещо, та да му се отплати?” Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин”.
Ето защо всичко, което е създадено, трябва да се насочи към Тао, защото в него се крие Едната цел на нашето съществуване. Вселенската изява е морето на изобилието, и това море се обхваща, поддържа и носи от Тао. Само в Него намираме корените на Битието, на всичко съществуващо. Защото всичко, което ни обгръща, ни просветлява и възпламенява с Неговата сила.
Помислете сега за картината, която ви показахме в предишната глава – картината на Универсалното знание, на Универсалната мъдрост, която ви обгръща като атмосфера, в която трябва да дишате. Тогава ще разберете много добре, че Божията мъдрост не е телесна, а безплътна.
В сравнение с Тао знанието, което се намира в един човешки мозък, е жалко и нищожно. Затова е неразумно да сравняваме Божия Дух с нашето съзнание и да го обозначаваме като човешки дух. Знанието, което живее в един човешки мозък, трябва да бъде изговорено или написано, за да може да се познае. То никога не може да бъде универсално. Но във всеобхватната изява на Тао, в този първичен принцип без форма и субстанция, от който е произлязла Вселената, мъдростта и вселенското знание трябва да бъдат вездесъщи, без форма и субстанция. Участието ни като създания в тази действителност без субстанция, в тази вездесъщност, в този извор на мъдрост и любов, трябва да се обозначи като най-висша форма на религията.
Това е религията на Хермес. Това е религията на Прагносиса, религията на мисленето; това означава пълното отдаване на сърцето и главата на Тао, така че Духът на мъдростта и любовта да може да докосне създанието и да се изяви в него.
Вселената на сътвореното, както и всяко създание, намират най-висшата си цел в Тао. Затова най-висшата цел на всяко същество е да се свърже с Тао. Така ще стане възможно целта на Духа да се предаде на създанието директно, от първа ръка. По този начин Бог и създанието трябва да станат едно, за да може най-висшата цел на Логоса по отношение на неговата творческа идея да бъде осъществена.
Така ние установяваме, че Гносисът, Божията мъдрост са безплътни. И се надяваме, че ще разберете това като един истински Тат. Когато се приближавате до религията на мисленето, избягвайте да го правите по обикновения мистичен, църковно-теологичен начин. По обикновения начин се приближават онези, които чуват звъна на камбаната, но не знаят къде се намира самата тя. Те разбират интуитивно, че Бог е този, който управлява Вселената, че Духът е вездесъщ, но не вървят по необходимите пътища, за да участват в Духа чрез синовност. Те остават в диалектичните си ситуации. Помислете още веднъж за картината, която ви представихме – картината на Универсалната мъдрост, в която трябва да дишаме: Как може мъдростта, която е от Бог, да се приеме от създанието и да намери израз в него? Хермес дава отговор на това в стих 31:

Гносисът е безплътен. Инструментът, с който той си служи, е духовната, сърдечната душа, която от своя страна използва тялото като свой инструмент. Така на тялото въздействат както духовната душа, така и материята.

Духовната душа, както знаете, е обозначение на идеалното предвидено от Създателя взаимодействие между сърцето и главата. Тя е отвореното за Гносиса, за първоначалната душа сърце, чрез което се приготвя небесното сърце в Светилището на главата. Сърцето, веднъж новородено като врата и основа на душата, се изявява в Светилището на главата и подготвя там трона за Духа чрез правилно насоченото обратно движение. Това истинско, обратно движение провежда цялата подготовка и приготовление на единството сърце-глава.
Затова ще разберете, че Гностичната духовна школа, нейният метод, провъзгласеното и разпространявано от нея учение, както и цялата литература, желаят да ви подтикнат, да ви доведат до това подготвяне, до това приготовление. Ако реагирате на това както трябва и сте подготвени за този път, тогава там може да се познае и присъствието на Духа, на Отца. Тогава изливането на Светия Дух, на мъдростта, която е всичко във всичко, става факт.
Кандидатът, който се е посветил на тази велика свещена работа като служител, може да черпи от този вечен извор по всяко време. Когато е необходимо, изворът потича. Така кандидатът знае и познава всичко, което трябва да се знае и познае, но чрез духовната душа като инструмент. Дух и сърдечна душа, свързани в Пимандър, започват да действат в менталното и материалното тяло.
Така човекът в истинския смисъл на думата може да бъде служител на Отец, на Бог, на Духа. Описаните тук процеси действат с най-голяма точност и финост като прецизен инструмент. Свързаните с Духа не познават и секунда, в която Духът да не е с тях, когато се нуждаят от него. Служителите и служителките на Братството, които са се облагородили до състоянието на свързани с Духа, могат да черпят денонощно от извора на мъдростта.
Но този извор престава да тече на секундата, когато съответните служители, извън своите директни задачи, трябва да се занимават например с нашето, земното жизнено поле, с обикновени обществени и лични работи. Понякога дадено обществено занимание може да е много тясно свързано с духовната работа и задачи на служителя. В тези случаи възниква едно междинно състояние, в което Духът веднага се оттегля, когато центърът на тежестта на дейността се премести в посока на природно роденото поле.
Ние ви обясняваме всичко това толкова подробно, за да ви стане напълно ясно, че Духът при никакви обстоятелства не позволява и не се оставя да го експлоатират или да си служат за ниски цели с него. Духът никога не се подчинява на природното. От това трябва да заключите колко неразумно е да се призовава Божията помощ при природнорелигиозните практики за щяло и нещяло. Подобно призоваване никога не може да достигне Духа! Това, което тогава отговаря на зова, е излъчването на природните Еони, с които съответните служители се свързват чрез своето призоваване. Но Духът при никакви обстоятелства няма да служи на природно родените. Някои хора са на мнение, че с помощта на определена телесна поза или облекло, чрез известно изражение на лицето или по други външни начини могат да бъдат взети за посветени или духовни хора. Но такъв вид поведение и средства са доказателство за точно обратното. Внимавайте в това: който желае да притежава Духа, трябва да изгуби себе си. Когато Себето се изявява или желае „да се появи на сцената”, Духът се оттегля. Това е закон, който никой не може да заобиколи. Ще можем да разберем това още по-добре, ако накрая насочим вниманието си към стих 31-ви от Дванадесета книга на Хермес:

Всичко трябва да възникне за живот от противоречието и противоположностите. Това не е възможно по никакъв друг начин.

Ако виждате добре ситуацията пред себе си и ако предположим, че вървите по Пътя с всичките си сили, с цялата си себеотдаденост, вие ще имате участие в Духовното поле. Тогава Божията мъдрост ще се изяви на и във сърдечната душа, а тя ще се изяви в мисловното и във физическото тяло-носител на личността. Така вие трябва да служите на Духа заедно с всички братя и сестри, които образуват най-ниското звено на Универсалната верига. Чак тогава ще можете да бъдете истински участници в Живото тяло. Вие ще образувате като група едно достойно звено на Универсалната верига едва тогава, когато Духът може да проникне в групата и групата може вътрешно да служи на Духа в природата на смъртта.
Това означава, че в това възвишено състояние вие трябва да притежавате същевременно и природното си тяло, и да съществувате в природата на смъртта, в света на противоположностите. Това означава, че от една страна, стоите заедно с цялата жизнена вълна в творческото поле на създанията, а от друга страна, сте свързани с Духа.
Можете ли да си представите по-голямо и по-болезнено противоречие? Да се издигнете до Духа, да сте свързани с Тао и същевременно да бъдете конфронтирани с гранитната действителност на смъртната природа. От една страна, да се слеете с Духа, а от друга – да участвате в природното поле. Това е една противоположност и често едно голямо противоречие, а понякога и една голяма горчивина.
Но Хермес казва: "Всичко трябва да възникне за живот от противоречие и противоположност. Това не е възможно по друг начин."
Защото е висш вроден дълг на всички, които са свързани с Духа, никога да не изоставят делата на Божиите ръце. Вселената е произлязла от Духа. Това, което се намира пред падение, трябва да бъде атакувано, да бъде спасено, дори и ако се намира в най-големите дълбини на ада. Това е един висш вроден дълг.
Съществува един Логос на Духа и един Логос на Природата. Призованите и спасени Божии деца трябва да служат и на двата Логоса. Следователно съществуват две фундаментални задачи: от една страна, службата на Духа, истинската служба на Бога, а от друга страна – службата в природата на смъртта. Но втората служба трябва да произлиза от първата. Тогава втората ще постигне пълнота. Ако двете задачи се обърнат – първо природата, а след това Духът, тогава човек подчинява истинската задача на втората служба и накрая запазва само природата на смъртта.