Всички вие знаете колко важни са светлината и светът на светлината. Чрез нея могат да видят пространството и неговите граници, да определим собственото си място и да преминем към някакво действие.
Като братя и сестри в Новото магнитно тяло на Школата, вие знаете, че другият свят – Светът на Светлината, съществува, че светът на Гностичната Светлина ви обгръща. Вие вярвате в това с вътрешната сигурност, която ви дарява Светлината, която ви е докоснала. Изпълнени с копнеж за спасение, пробуден във вас от импулса на Светлината, вие възложихте вашата надежда на нея, и от време на време във вас прониква Светлинният лъч на истинската действителност. През останалото време обаче вие възприемате засега само тъмнина, и тази фундаментална тъмнина ви пречи да изпитате цялото блаженство на всичко онова, което ви е било дарено. Вие не сте напълно безсилен, съвсем не, защото сте съгласували вашия разум с това, което чрез вяра и надежда сте изпитали като истина. Но макар и вече да е налице разум, той все още е неясен разум.
Да виждаш и познаваш с разума в Светлината на Универсалната мъдрост винаги е нещо абстрактно. Да виждаш реално е нещо конкретно. Да виждаш с разума означава да очакваш нещо в бъдеще; да виждаш реално означава да бъдеш в настоящето. Докато раждането на Божествената Светлина още не може да се осъществи във вас, вие все още живеете в съществото на обикновената природа, във време-пространствения порядък. Но копнежът към Светлината е вроден във вас и затова старанието тя да бъде достигната е точно толкова старо, колкото и самият копнеж.
Копнежът живее също и във вас. Но ние трябва още веднъж да ви кажем, че в този копнеж към раждането на Божествената Светлина се крие една голяма опасност, а именно опасността от негативно или позитивно окултно развитие и раждането на светлината в огледалната сфера, което би могло да бъде резултат от това развитие. В идващите времена опасността от едно окултно развитие за онези, които притежават определена предразположеност към него ще нарасне изключително много, макар че едно раждане на светлината в огледалната сфера няма нищо общо с раждането в душата на Божествената Светлина.
Ние нямаме интерес да ви описваме и разясняваме окултните методи, а ще се задоволим с констатацията, че окултните методи също са свързани с действието на хипофизата и пинеалната жлеза. На вас може да ви се струва, че Гносисът като че ли следва същия път, който следва и окултизмът, и като че ли тук единствено целта е решаваща. Тогава целта би определила кое е бяло и кое е черно. В такъв случай, би могло да се каже, че трансфигуризмът е нещо като бяла магия. Но това изобщо не е така! При всеки ученик може непосредствено да се установи, дали следва окултни методи или върви по Пътя на транфигуризма. Това може да се определи веднага, с един единствен поглед и наблюдение за момент на всичко, което прави съответния човек.
Известно ви е, че хипофизата е разположена точно над продълговатия мозък. Следователно горната зала се намира на върха на змийския огън. Както ще разберете, хипофизата, понякога наричана още и “камбаната в горната зала”, е тясно свързана със змийския огън и всички свързани с него органи. Може да се каже, че хипофизата е най-важният орган на вътрешната секреция в цялата телесна система, защото доколкото ни е известно, в тялото няма нито един орган, който да не е свързан по някакъв начин с нея. Различните хормони, произвеждани от хипофизата, играят извънредно важна роля в цялостната телесна система. Затова е логично, че и в това отношение съществува едно взаимодействие. Така както хипофизата е свързана с всички органи на тялото, така и тези органи от своя страна също й влияят.
Помислете си например за половите органи. Те са особено тясно свързани с хипофизата. Половите органи са директно свързани с чакрата на сакралната кост, разположена в системата на змийския огън на височината на сакралната кост. Посредством тази чакра половите органи са директно свързани с горната зала, с четвъртия светилник, т.е. със същинския център на душата.
Камбаната в горната зала – хипофизата, най-връхната точка на продълговатия мозък, заедно с четвъртия светилник, образуват същинския център на душата. Посредством змийския огън и чакрата на сакралната кост това душевно ядро – ядрото на съзнанието на човека, е в директна връзка с половите органи. Следователно те не са само органи за размножаване в обикновения, анималистичен смисъл, а буквално размножават всичко, което мислим, чувстваме, обмисляме и желаем.
Половите органи имат съвършена вътрешна секреция и погледнато от етерна гледна точка, обхватът на тяхното действие е необикновено голям. Прояви като ревност, омраза, свадливост и други подобни могат да се разпознаят не само от огледалото на челото, но те са и във висша степен еротични, сексуални; те разпространяват творческа сила. Познатото ни дърдорене, безкрайните празни приказки, продължаващото часове бърборене на хората, също е непосредствено свързано с половите органи.
Следователно тук ние ви посочваме непрекъснатото еротично състояние на човешкото същество, продължаващо от ранно утро до късна вечер. При тези еротични активности постоянно се изхвърля етерно семе, което безпокои други, които са възприемчиви за това. Ако позволим това, то в този случай това е един вид самозадоволяване. То винаги е едно творческо действие, при което всеки човек, бил той мъж или жена, е двуполово същество – хермафродит. Спомнете си отново за двата дяла на хипофизата. Единият дял е поляризиран положително в сравнение с другия, който е поляризиран негативно. Единият е ментален, другият е мистичен, предният дял е мъжки, а задният е женски. Освен това всеки от тези дялове на хипофизата има два полюса.
Следователно, ядрото на душата не е нито мъжко, нито женско. Не може да се говори за мъжка и женска душа. Правилно е да се казва, че душата на човека е неутрална. Наистина, познаваме два типа души, които се отличават една от друга чрез познатата ни противоположна поляризация. В резултат на тази противоположна поляризация на душевните ядра съществува различие във формата: мъжко тяло и женско тяло.
Когато обикновеното диалектично аз, чието седалище е в хипофизата, излъчва своите страсти, желания и копнежи, този поток винаги върви по един познат път. Всеки копнеж на аза винаги дава начало на сексуален процес, благодарение на който се поражда творческо действие. При това действие един поток на този копнеж се насочва навън, а един друг – навътре. Следователно това е в сила и когато азът е изпълнен с копнеж за освобождение.
Този копнеж се устремява надолу през змийския огън и с помощта на чакрата на сакралната кост потокът на копнежа прониква в тазовото светилище и докосва там половите органи, човешкото семе. Чрез споменатия поток това семе се трансформира, в резултат на което се освобождава определена сила. Част от тази сила се излъчва навън, друга част отговаря на копнежа на аза и потича нагоре. Частта от тази сила, която се насочва нагоре, се връща в хипофизата. Щом отговорът на тазовото светилище се отрази и отново се погълне от чакрата на сакралната кост, тази чакра изпраща един поток надолу към плексус сакралис, където се намира навита змията кундалини. Другата част се издига нагоре към хипофизата. Потокът на трансформираното семе, който се насочва навън, преминава през кръвта, лимфните органи, сетивните органи, преди всичко през очите, през ларинкса, а също и през етерното тяло на човека.
Въз основа на това просто изложение вие можете ясно да разпознаете разликата между окултното и трансфигуристичното развитие.
Окултният път се проявява по следния начин: природният аз се стреми към раждането на светлината, то желае освобождение в Новия Живот. Чрез тази насоченост, съчетана с копнеж към светлината, а в много окултни школи често и с помощта на определени упражнения, от душевния център – четвъртата мозъчна кухина, излиза един силов поток, който се разделя на две. Една част от него се отправя нагоре и изпълва горната част на светилището на главата. Мисленето и волята се привеждат в движение, вследствие на което пинеалният мозъчен център започва да изпитва нужда от магнитно захранване. Друга част от потока се устремява надолу през змийския огън и чакрата на сакралната кост в тазовото светилище. По описания по-горе начин човешкото семе се трансформира и така неизбежно цялостната система на човешкото тяло, цялата личност, се настройват към копнежа, към желанието за светлина. Понякога много точно се казва, че някой е “разяждан от желание”. Това себеизтощаване, стареенето и болестите, вследствие на силното желание, не са нищо друго освен еротичния резултат от развитието на нещата.
Ако стремежът на човека не отслабва, т.е. ако той остане насочен към желанието на аза за светлина, и при това прилага някои методи, на които биват обучавани окултните ученици, в определен момент навитата змия кундалини се развива. Чрез непрестанните окултни, еротични дейности, силата, дремеща в долния край на змийския огън – в сакралното сплитане (плексус сакралис), се освобождава и си проправя път нагоре. Тогава този поток на миналото – събраната карма, завладява цялото същество.
Чрез непрестанно повтарящите се творчески действия в описания смисъл, змията, носеща в себе си цялото минало на микрокосмоса, потокът на кундалини, се събужда и се издига нагоре в змийския огън, който чрез това творческо действие става все по-ръководещ. В определен момент този поток на кундалини достига центъра на душата в камбанарията(горната зала) и прониква в мозъчния център на пинеалната жлеза. В този момент цялото светилище на главата и змията кундалини се сливат в едно вибрационно поле, в резултат на което възниква така нареченото съзнание във висшите области на огледалната сфера, съпроводено с ясновидство и подобни явления.
През изминалите години нееднократно можахме да установим, че много ученици и преди всичко много сътрудници на Школата, макар да твърдяха, че искат да станат трансфигуристи в истинския смисъл на думата, във всяко нещо демонстрираха своите егоцентрични желания с всички произтичащи от това последствия. По този начин много от приятелите на Школата бяха загубени за магнитното тяло.
Ние нямаме намерение да продължаваме да говорим за неприятните и лоши неща, които природно необходимо характеризират окултния път. Обаче трябва съвсем ясно да подчертаем, че гностичното, евангелското новораждане, трансфигурацията на душата, която се проявява чрез раждането на Божествената Светлина, не става по този начин. Пътят на Гносиса не е еротичен, той няма нищо общо с човешкото семе, на което трябва да се крепи всяко окултно развитие. По-ясно от това не може да се каже!
Човешкото семе, складирано в тазовото светилище, е творчески продукт на диалектиката. Диалектично ви същество като личност не е нищо друго, освен един сложен механизъм. Крайният продукт на този механизъм е човешкото семе – същинският творчески продукт на диалектичното същество. Следователно човешкото семе съдържа в себе си най-главния, най-силния централен принцип на земната природа. Затова той е централният греховен принцип, във всеки случай, когато се използва за разширяване на съзнанието.
Затова вървящият по окултния път човек причинява своята гибел, тъй като работи със субстанцията, в която се изявява централният принцип на диалектиката, с човешкото семе, с централния греховен принцип. И затова от гледна точна на гностичното ученичество, човешкото семе има едно единствено позволено приложение – поддържането на човешкия род от “носители на образи”. Единствено това приложение на човешкото семе е било предвидено в аварийния световен порядък, в който живеем. Чистотата на душата, чистотата на цялото същество и всичко, което се говори за това в Библията, нямат нищо общо с човешкото семе. Изискването на окултните школи за чистота и забраните за брак, които някои църкви налагат на различни групи свои служители, които се посвещават на определена работа, съзнателно или несъзнателно не преследват никаква друга цел, освен служене на огледалната сфера, на Молох.
В Първото послание на Йоан (3:9) четем: “Който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговото семе пребъдва в него.” А в Първото послание на Петър (1:22) се казва: “Пречистете чрез Духа вашите души в послушание към Истината. Обичайте се един друг с чиста братска любов, с чисти сърца, като тези, които са новородени, не от преходно, а от непреходно семе.”
Семето, наричано непреходно, семето, което човек може да използва за раждането на Божествената Светлина, е семето на Розата на сърцето. Това е съвършено нова еротика. Това е еротиката, която Платон нарича Ерос. С това Платон в никакъв случай не е имал предвид човешкото общество; той е отправял своя поглед единствено към раждането на Божествената Светлина.
Семето, което може да се използва за раждането на тази Светлина, е семето на Розата на сърцето. То не може да се обясни от нашата природа. Природното семе не може да бъде използвано за раждането на Божествената светлина. Невъзможно е семето на Розата да събуди змията кундалини. Ако тази змия говори във вас, то с възможността ви за освобождение е свършено, тъй като тази змия носи в себе си цялото минало на вашето диалектично развитие.
Гносисът работи с друга, много чиста творческа сила, която посредством творческият потенциал на Розата може и дори трябва да се освободи чрез вас по Пътя на завръщането. Затова трябва да бъде сключен бракът, за който толкова често сме говорили – бракът на душата с Розата на сърцето.
И така, душевното ядро в четвъртия светилник на светилището на главата може да върви само два пътя: или Пътя на Гносиса към непреходното семе и към трансфигурацията чрез раждането на Божествената Светлина; или пътя на окултизма, който води към семето на греха, към съзнание в огледалната сфера, към раждането на луциферичната светлина, както го е нарекъл Якоб Бьоме.
