Времето на маниите

ВРЕМЕТО НА МАНИИТЕ

Живеем във времената на маниите и дори в разговорния език можем да забележим отразена тази тенденция – киномания, книгомания, шопингмания, кафемания и много други човешки пристрастия - малки или по-големи опити за бягство от нашата тъмна страна, свързана с болка и отчаяние. С особено бързи темпове се разпространява наркоманията. Наркотичните вещества са познати и са се ползвали от хората още от древността – основно за медицински или по-рядко за религиозни цели. Ако погледнем в речниците, ще видим следните / или подобни/ определения за тези състояния:

Манията е болестно психическо състояние, свързано с поява на натрапчива идея или силно влечение, прекомерна страст към нещо, пристрастеност. Синонимите са: лудост, забрава, самозабрава.

Наркоманията е състояние на психическа и физическа зависимост към даден вид наркотично вещество с въздействие върху централната нервна система.
Наркоманията е по-високо ниво на пристрастеност, неудържима пристрастеност, която разрушава основите на човешката личност и я води към деградация.

Наркотичните вещества променят човешкото съзнание. Ако отново погледнем в речника, ще видим различни определения за човешкото съзнание, като ще се спрем на следното: „психологическо отразяване на действителността , като осъзнато битие, субективен образ на обективния свят“. Т.е. наркотичните вещества имат свойството да променят субективния, личностния образ на обективния свят, който си остава същия. Затова говорим за бягство от действителността, за илюзорно състояние на съзнание, което не може да реши проблемите ни.

В нашето потребителско общество човекът се е идентифицирал с материята, подменил е Бог с парите -те са смисъла на живота му и това, към което се стреми, за да е щастлив. Но защо дори най-успелите хора, с огромно богатство и власт, на върха на славата си посягат към наркотиците?

Защо човек копнее за промяна на съзнанието? – За да спре страданието си.

Нека потърсим основната причина за човешкото страдание. Тя е в това, че човекът се е отделил, излязъл е от единството, изгубил е връзката с Твореца, със своя Баща. Човекът е фундаментално болен. Болестта се състои преди всичко в разделянето, а оздравяването се състои в едно повторно възстановяване на реда, в едно ново съединяване на разделеното. Възможността за това е в самите нас, защото в нашето сърце е частица от Бог, Божествения атом. Той очаква да чуем зова му и ни тласка към пробуждане в Духа, към Истинската реалност, за която в нас съществува дълбок спомен. Това е праспомена за едно прекрасно състояние на единение, свобода и безгранична, постоянна радост. Сега човекът живее в друга реалност – в самотата и изолацията на аза си, в своя затвор, който поражда всичките му негативни състояния и от който се опитва да избяга по всички възможни начини. Наркотиците се превърнаха в път за бягство от собствения ад в рая... Но какво става всъщност? Този път решение ли е? Дава ли ни свободата и светлината, за които мечтаем? В рая ли ни води или към още по-голяма тъмнина и саморазрушение?

По принцип човекът е свободен, има право на избор. Избирайки, той трупа необходимата му опитност/за всеки е различна/. В определен момент тя ще го доведе до смяна на посоката – от търсене във външното ще се обърне навътре, към себе си, защото ще чуе Вечния зов.
Когато човек носи Бог в себе си, той никога не е сам. А когато е загрижен за материалното, за своето его, то колкото и хора да има около него, той винаги ще бъде сам- лишен от вътрешна любов. Ще продължава да чувства липса на внимание към себе си, недооценка и т.н. От тук възникват депресиите, самоубийствата....

Съвременният свят се намира на ръба на оцеляването. И то зависи от нас самите – ще осъзнаем ли насъщната нужда от промяна, от обръщане към нашата истинна, дълбинна същност , към нашето праначало? Ще успеем ли да спрем хаоса в главите ни и да съградим мир в душите си? Ще гори ли в нас Духът Божий вместо егоистичните мисли и действия?
Не трябва да чакаме някой да дойде и да свърши работата вместо нас. Трябва сами да я свършим.
Иисус Христос е показал пътя, който трябва да измине всяко човешко същество, за да бъде свободно, богоподобно.
Дали човекът наистина ще тръгне по вътрешния път и ще се спаси от тъмнината, зависи от неговото лично решение, от избора му.

Галерия