ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

     За да отговорим на този въпрос, трябва да направим някои разяснения. Школата на Златния Розенкройц не е религиозна организация, така както се разбира днес от повечето хора. Тя е Духовна, мистерийна и трансфигуристична школа, която има за цел да отведе затъналият в материята божествен микрокосмос (истинския човек) обратно в Божествения свят. Тя няма за цел усъвършенстване на този свят с двете му половини – видимата материална сфера и невидимата огледална сфера (отвъдното), така че той да стане божествен. Тя няма да ви отведе след смъртта в огледалната сфера, където да пребивавате още известно време в един друг смъртен живот. За нея важат думите на Христос: „Моето Царство не е от този свят“.

     Тя обаче провъзгласява истинската религия, религията на Христос, която означава обратно свързване с Бога (ре-лигио). Всички днешни религии произхождат от тази първоначална религия, но са се отклонили от нея. Но само религия, само връзка с Бога, не е достатъчно. Нужна е и наука – т.е. познание за света и себепознание, и изкуство – т.е. действие. Защото светът не е статичен, а динамичен. Истинската религия ни дава силата, а науката – познанието, за да осъществим Божия план за света и човечеството – това е изкуството.

     Затова възвишеният посветен в Египетските мистерии Хермес се нарича Трисмегист – защото е възвишен според религията, науката и изкуството. Той съчетава тези трите в себе си. И учениците на Духовната школа се стремят към същото.

     Школата учи, че целта, завръщането обратно в Божествения свят, е възможно да се осъществи още докато живеем в този свят. Нещо повече най-малко връзката трябва да бъде изкована по време на живота в тази природа.

     В книгата „Изявата на Гносиса в наши дни“, в главата „Еклезия Пистис София“ гросмайсторът на Духовната школа Ян ван Райкенборг пише:
     „Християнската църква, като цяло, е сбор от безброй различни църкви, които, както вече казахме, ежедневно са в конфликт една с друга. От време на време те свикват заедно конференции, на които установяват като единствено общо, което изповядват, че Христос е Главата на света. Щом обаче си зададат въпроса, как да се следва Главата на света, как да се изповядва Христос, веднага избухва най-ожесточен спор.“

     „Както знаете, религиите, подстрекаващи се, борещи се и търсещи в Пистис, се наричат църкви. Тази дума има две значения. От една страна с нея се обозначава общност от единомислещи хора, която има една определена теологична интерпретация на Пистис. От друга страна, една църква е един истински Дом Господен – един фокус на еманациите от Божествената Вселена.

     Така в този свят съществуват два вида фокуси от този вид: един Дом Господен, като фокус на първата еманация Пистис и благодарение на това – обител на безпокойството и вълнението, където човекът е тласкан към границата на менталното познание, и един Дом Господен, фокус на втората еманация София, в която царят покоя, възвишеността, златния блясък, Любовта и Силата на Божието великолепие и Светия Дух.

     Така вие ще разберете заедно с нас, че гностичната Духовна школа още от началото на времената има правото, дадено й от Светия Дух, да се нарече църква в двоен смисъл. Тя е фокус за онези, които Пистис е довела до осъзнаването и сега, осъзнавайки с природната си способност за разбиране своята нищета, се пречистват и облагородяват чрез Огъня на Trigonum Igneum – огнения триъгълник, за да влязат след това във възвишеността на Божествената София.

     Затова гностичната Духовна школа, Еклезията Пистис София, е единствената универсална църква, която познава и изповядва Христос като Глава на света, приема всички свързани с това последици, и побеждава в Него и чрез Него.“

Можете да прочетете цялата глава тук!

     Духовната школа на Златния Розенкройц не разглежда вярата като някаква теологична система от убеждения, основана на догми, на които човек трябва да се подчинява, както се препоръчва на религиозния човек.
Нито е вяра в някакви авторитети, без значение кои са.
     Тя разглежда вярата като една вътрешна сила, която идва от дълбините на човешкото същество, влива се в кръвта и носи сигурно вътрешно познание за неща, които умът все още не може да разбере напълно и които все още не могат да се изпитат като съзнателен опит.
     Казано с две думи: Вярата е светлинната сила на Духовната искра, на Духа в нас, която се влива в кръвта ни и чрез нея се разпространява в цялото ни същество като по този начин му въздейства и го обновява. С тази сила „можем да преместваме планини“, да разбиваме скалите на препятствията по пътя ни.
     Затова се казва: "Буквата (догмата) убива, а духът (светлинната сила на Духовната искра) оживотворява, дава живот". Това е може би най-кратката и най-ясна формулировка, приписвана на апостол Павел, която обяснява основната разлика между религиозността и духовността.