В първата фаза една формираща се група ясно осъзнава угнетеността и пленничеството, в които живее и открито “роптае”, протестира. Психологически това е напълно обяснимо, защото в едно такова състояние от несъзнателното все по-силно се надига осъзнаването на една праисторическа бащина родина, където е било съвсем друго, по-добре, много по-добре. Затова в тази първа фаза съществува предположението, както и явният стремеж да се подобрят в голяма степен както личните условия, така и тези на групата, а също и външните условия на пленничеството и дори да се направят доста поносими. На преден план излизат една окултна насоченост и една всеобща хуманно-етична изява. В този момент все още не се знае, че една такава фаза трябва да приключи, че тя безусловно, с абсолютна сигурност трябва да се сблъска със своите стени и ограничения. Защото едно Божие царство “на земята” не може да се осъществи. Един истински порядък в смисъл на една душевна световна общност не може да бъде основан в света на диалектиката, защото аварийният порядък на диалектиката се движи от противоположности.
Окултният човек сам се възвеличава, той е егоцентричният човек в истинския смисъл на думата, който наистина осъзнава своите ограничения, своите недостатъци, но чрез културата на своето себе иска да се издигне над всичко. Че това е невъзможно, че точно по този начин той извиква противоположностите, убягва на човека от “първата фаза”. Бялата магия винаги е била създателката на черната магия, защото когато себето, чрез една или друга култура, е достигнало определена връхна точка и се конфронтира в диалектиката с двойките противоположности, тя трябва да се утвърждава и да започне борба за съществуване. Така бялата магия преминава в черна с всички съответни последици.
Всичко това ви е много познато. Затова, ако след една такава много болезнена опитност, в един човек от първата фаза непоколебимо продължава да живее идеята за една изгубена Бащина родина, той влиза във втората фаза: фазата на бягството, фазата на напускането! В тази фаза той ясно и напълно се дистанцира от всичко старо и разрушава всички стари връзки. Тогава той преминава към отричане! Той се отдръпва с ясното и живо разбиране: “Моето Царство не е от този свят!”. И тогава ..., тогава идва пустинята! Защото как би могъл човек да намери в този свят Царството, което не е от този свят? Как би могъл с една същност, изцяло произлизаща от природното раждане и развиваща се чрез него, да влезе в една друга природа?
Поради това втората фаза е фазата на пустинята. Човекът странства през пустинния пясък на природата на противоположностите. Но накъде трябва да върви? И така той върви по заплетени пътища, защото дали върви на север или на юг, на изток или на запад ... всичко е едно и също. Навсякъде само пясък, който се изплъзва измежду пръстите му.
В свещеното писание четем: Каква е ползата от това, дали човек става рано или остава буден до късно. Той продължава да яде хляба на болката. Няма нищо ново под слънцето. Всичко, което е и всичко, което идва, вече е било в столетията, които са били преди нас. Проповедникът наистина е бил един вървящ през пустинята, човек на втората фаза!
Абсолютното прозрение, че “всичко е нищо”, “не може да бъде нещо”, мъчителният път през пустинята, въпреки това има могъщи психологически последици. След различни конвулсии, породени от страх и съпротива, той носи едно успокоение, едно разтваряне на аза, водещо до изчезване на аза и умиране на себето, до една безазовост.
В началото това умиране на аза, причинено от преживяването в пустинята, може да изглежда трагично. Това обаче е само временно. Защото умирането на аза е най-ниската точка, надира. В края на тази фаза човекът почти прилича на пустинния пясък, но в това състояние в системата на човека възниква отвореност за една Нова светлина. Това е едно голямо чудо. В дълбините на своето същество човекът е намерил Гносиса, най-малкото неговата излъчваща сила.
Който в своята пустинна фаза намери Светлината, види Светлината, влиза в третата фаза. Той започва пътуването към Йордан, пътуването към живото душевно състояние. Светлината е, която дарява на вървящия през пустинята силата да премине към ново действие, за да придобие по този начин състоянието на Божествена синовност и така отново да намери изгубената Бащина земя.
Затова третата фаза вече не се характеризира с окултния аспект на нещата, с опита да се достигне целта в старото себе и чрез старото себе, а сега възниква едно мистично изживяване, мистиката на благодарността, сигурността и любовта! Знанието, че той самият не е нищо, че не притежава нищо и все пак е осенен от Светлината, прави човекът един мистик, един благодарен и възхваляващ Светлината човек.
И в това изпитване на Светлината Школата и ученикът се приближават към извора на Светлината, към Божествения поток. Едно приближаване, което може да има само един край, а именно раждането на Новото душевно състояние, осъществяването на началото на Божествената синовност.
Сега идва четвъртата фаза, фазата на Кръстния път на Розите. Защото когато групата влезе в четвъртата фаза, става въпрос за това, новият жизнен принцип, който е роден в една много чужда и вражеска за него природа, да бъде заведен “у Дома”, да бъде “подсигурен” и да бъде “защитен” от всички опасности.
В действителност Школата и ученикът, който се движи по потока заедно с нея, стоят на една Нова земя, на една наистина “обетована земя”. Приканващата, зовяща и подтикваща напред Светлина наистина е спряла над една рождена пещера и в рождената пещера се е събудило нещо съвършено Ново. Сега обаче групата стои пред задачата, да доведе Новото до растеж и да трансфигурира, а не да култивира земята на своето раждане с цялото нейно обкръжение. Затова обетованата земя трябва да бъде извоювана от ръцете на нашите врагове. И това е Кръстният път на Розите! Това означава да следваш Господ Иисус по неговия път от Витлеем до Голгота.
Розите са новите жизнени принципи, които са освободени чрез душевното новораждане, и тези Рози трябва да бъдат подтикнати към растеж. Затова истинското Розенкройцерство е силно подчертано Христоцентрично, то е абсолютно гностична трансфигурация и в никакво, дори и в най-малко отношение окултна.
По-възрастните между нас ще си спомнят периода и времето, когато Школата изповядваше принципно и чисто розенкройцерство и по този начин изчистваше философския и практическия възглед за истинската обетованата земя. Който е запален от Божия Дух, трябва да е готов да умре в Иисус и по този начин действително да се осмели да бъде Розенкройцер.
И тогава се влиза в петата фаза, която е наречена новораждането от Светия Дух. Петата фаза е фазата на “два пъти родените”. Първото раждане се отпразнува в Хрестос – раждането на душата; второто раждане е това на Христос, превъзмогването чрез душата на всички противодействия и съпротиви, новосътворяването на обетованата земя чрез трансфигурация, единението на съвършения душевен човек с Духа, със самия Отец, с Пимандъра. То е пълното оживяване на новия Йерусалим с неговия сияещ Храм на Златната Глава.
Който може да разбере този петорен път на Школата и кандидата в гностичните мистерии, също така ще осъзнае изключителното значение, което има идващият период за цялостното Живо тяло на младия Гносис. Петорното Живо тяло на младия Гносис* е съвършено съгласувано с петорния път, който ние се опитахме да ви опишем. Тогава в новото Гностично царство ще бъде прокаран един път от Египет към новия Йерусалим или с други думи от дома на робството в диалектиката до освобождаващия живот на живото душевно състояние.
И докато това е възможно дори само в известна степен, Школата на младия Гносис ще държи този път отворен в нашия период от време за всички, които искат да извървят този дълъг и толкова сложен път.
И вие ще разберете, че сега, когато тази велика и прекрасна работа бе извършена, за нас е настъпило време на мира, хармонията и дълбокия покой на великата душевна общност. В лежащите зад нас години на изграждане, постоянно беше необходимо да се преместват акцентите и ударението да се поставя върху твърде много различни аспекти на работата и ученичеството. При това постоянно съществуваше опасността, мнозина до такава степен да бъдат погълнати от един от тези аспекти, че за тях да настъпи застой, що се отнася до собствения им напредък. Но сега, когато част от постройката е готова, всички аспекти в Школата и в живота на учениците могат и трябва да бъдат доведени до съвършено равновесие, за благословия на всички. Всички вие много скоро ще забележите и изпитате въздействията на новия период.
"Изгубил аза си
в пясъка пустинен,
аз съм избран чрез моето:
'вече нищо не съм'.
Светлината ме намери
в безутешните простори.
И от пустошта тук сега
към Божия поток ме призова."
(От книжката "Седем гласа говорят" на Катароза де Петри)в пясъка пустинен,
аз съм избран чрез моето:
'вече нищо не съм'.
Светлината ме намери
в безутешните простори.
И от пустошта тук сега
към Божия поток ме призова."
