Ние разкрихме голата истина за същността на диалектиката. Установихме, че жизненият реактор на диалектичния човек произвежда различни смъртоносни излъчвания и сили, които веднага биха го погубили и биха направили съществуването му напълно невъзможно, ако в този световен порядък не съществуваха някои природни царства, които „живеят“ от такива сили и поради това отчасти абсорбират смъртоносните излъчвания на човечеството.
Животът на диалектичния човек безусловно прави необходимо съществуването на различните подчовешки природни царства. Тези царства дължат появата си и съществуването си на смъртоносните миазми на човека, на изявената му реалност. Оттук става ясно колко много те са едно цяло с човека и изясняват причините за неговата съдба, за неговата карма. Въпреки че са предвидени да запазват и поддържат живота на човека, те същевременно се превръщат в заплаха за него, в негови врагове и в съответствие с основната си причина за съществуване се борят помежду си.
Диалектичният човек произвежда една голяма и многообразна, носеща гибел и нещастие сила. И макар че тази гибелна сила временно и частично се намалява от съответните природни царства, когато му дойде времето тя все пак ще го застигне по различни начини чрез действието на закона за причината и следствието.
Така истинският търсач на пътя на освобождението открива в какъв ужасен световен порядък живее и че и самият той носи вина и допринася за всеобщата световна трагедия дори само чрез функциите на своето същество. Той знае със сигурност, че с целия си микрокосмос принадлежи към един безбожен световен порядък и е част от него. Затова сърцето му жадува за Бога, за една Божествена действителност, от която той се чувства призован. Така ученикът все повече осъзнава своята ужасна и безнадеждна диалектична действителност.
Който все още не притежава това себепознание и познание за света, ще продължи с опитите си да осъществи желанията си по хоризонталната линия. Той ще продължи да се стреми към земни радости и ще преследва, както се казва, „най-хубавите дарове на земята“. Той ще се радва на мними притежания и дълбоко ще страда, когато те изчезват като мираж. Това преследване и това разочарование много пъти ще идват и ще си отиват, и ще го карат усърдно да се занимава с тях в продължение на много години, а може би и на много животи, докато чрез постоянните болезнени опитности действителността на истинското познание за природата най-накрая не започне да проблясва в съзнанието му.
Тогава търсещият изживява истинноста на думите на проповедника: „Всичко е суета и гонене на вятъра.“ Тук всичко е заблуда, илюзия, пълна измама, една неизмерима болка, трагедия, която не може да се опише с думи. Затова той преустановява всички свои старания по хоризонталната линия, както по отношение на мислите си, така и по отношение на чувствата, желанията и действията си и отправя погледа си „към планините, откъдето ще му дойде помощта“.
Докато търсите житейска реализация в тази природа, докато все още храните граждански, социални, политически или хуманистични надежди в този природен порядък, вие все още не сте стигнали до това становище. Никой не може да ви принуди да го приемете. Също така не можете сами, чрез едно волево решение, да се издигнете до него. Вие трябва да израснете до него, да узреете за него чрез опит. Трябва да притежавате от собствен опит познанието, че чрез всичките си процеси вашият жизнен реактор произвежда и разпространява смърт, че тази смърт се поема от това, което наричате „жизнени царства“, които обаче всъщност нямат нищо общо с живота, и че смъртоносните ви продукти се разпространяват в многобройни други форми. По този начин вашите смъртоносни сили отприщват и разпространяват само гибел и разруха, поради което вашето съществуване причинява болка, страдание и смърт в истинския смисъл на думата.
Ако притежавате това познание, това разбиране, вече няма да участвате във водовъртежа на страданията и мъките, защото, първо, ще сте изследвали до основи диалектичната действителност, и, второ, повече няма да ставате жертва на заблудата, каквато и да е тя. Това са двата стълба, върху които трябва да се основава ученичеството, защото те правят човека способен да се насочи изцяло към целта на Божествената действителност. Едва тогава той може наистина да потърси вратата към Божествените мистерии и да почука на нея. Казва му се: „Търсете и ще намерите, почукайте и ще ви се отвори“. Едва тогава от него може наистина да се излъчи викът за спасение.
Вие най-често молите за помощ при маловажни трудности или нужди, които възникват, когато отстъпвате пред заблудата и поради липса на истинско познание за природата. И често пъти точно когато някоя трудност ви е отминала, вие усърдно създавате причините за някоя нова.
Онази молба за помощ обаче, на която Братството винаги отговаря, е следствие от едно душевно състояние, в което, според думите на Буда, живее ясното разбиране, че дори и ако тази земя би била всичко, за което поетите мечтаят, ако цялото зло бъде премахнато от нея, ако всяка болка стихне, ако всяка радост бъде пълна и всяка красота възвисяваща, да, дори и ако всичко тук бъде издигнато до върха на съвършенството, дори и тогава душата ще се умори от всичко това и отхвърлила всички желания, ще се отвърне от него. Следователно тази диалектична земя е затвор за нея и колкото и красиво да е накичена, душата копнее за свободната и безгранична атмосфера извън ограждащите я затворнически стени. Така нареченият „небесен свят“ на огледалната сфера я привлича също толкова малко, както и земната сфера; душата е уморена и от него. Неговите небесни радости напълно са загубили своята привлекателна сила за нея.
Удоволствията и насладите на собствения ум и чувства вече също не ѝ доставят никакво удовлетворение. Те също идват и си отиват, защото са преходни, точно каквито са и сетивните възприятия – ограничени, мимолетни, неносещи задоволство. Душата е уморена от всички тези промени и в тази своя умора крещи за освобождение.
Навярно това жизнено състояние, това разбиране за маловажността на всичко е познато на много търсещи хора, но в повечето случаи то не е било нищо повече от един проблясък в съзнанието, след който външните неща отново са възвръщали пълната си власт и чрез съблазнителните си радости заслепението от заблудата отново е люшвало душата в състояние на доволство.
Вие ще разберете, че често заблудата се изявява в човека под формата на радост, красота, великолепие. Заблудата на този свят има много перспективи, които в известен смисъл са изключително благородни и достойни за уважение. Тези перспективи ви се внушават от сили, които полагат върховни усилия да превърнат този свят в един приемлив за Гносиса „порядък“, който е в хармония с него. В известно отношение тези внушения също могат да се нарекат благородни и достойни за уважение. Така много години и животи могат да минат, изпълнени с тези благородни дела. Дните ви могат да бъдат изпълнени с многобройни, напълно безкористни усилия, а вие да сте претоварени със занимания, хуманни във всяко едно отношение. Искате да направите човечеството по-добро, да го излекувате, преследвате ред практични идеали и ликувате при всяко върхово постижение.
Този безкористен стремеж, тези усилия, тази борба оставят отпечатъка си върху цялата ви личност. Очите ви разказват за далечната перспектива, в която сте вперили поглед, за всичко, което смятате за сигурно в бъдещето, но заблудата е умопомрачение, безумие!
Ако сте наблюдателни, ще забележите това безумие като един пламтящ огън зад очните огледала. Този огън на заблудата гори много силно в света. Изкуството, науката и природната религия са негови проявления. Той гори в природния окултизъм и в хуманизма.
Този огнен ад, този огнен пожар не се разпалва с някаква съзнателна и преднамерена зла умисъл, не, тези червени огнени езици се издигат към небето като един постоянен и мощен опит да се направи този световен порядък приемлив и всички божествени сили да бъдат впрегнати за осъществяването на този план.
Най-голямото природно окултно братство на всички времена работи за осъществяването на този план, но без всякакъв успех. То е използвало всички възможни методи и начини, за да постигне целта си, и макар че от определена гледна точка неговото намерение е било благородно и безкористно, в стремежа си да постигне целите си на всяка цена, то още от най-дълбока древност е започнало да упражнява насилие. Но насилието се нуждае от власт, а за да се упражнява власт, са нужни инструменти и средства за поддържането ѝ.
Разбирате ли трагедията на това братство, абсолютната последица от безумието? То се е хвърлило в една неизмеримо дълбока бездна. За да елиминира всичко, което му се е противопоставяло, то е наложило свое собствено право, създало е свой собствен съд и е произнасяло присъди. Но за изпълнението на присъдите са били необходими съответните инструменти. И те са били създадени. В резултат са се появили затвори и килии за изтезания, убийства и изтребления.
Съществувало е, съществува и днес едно почти всеобщо пленничество на цялото човечество. Човекът е пленник на природата не само въз основа на своето природно състояние, но също и вследствие от магията на гореспоменатото братство. Във всеки квартал на нашите градове, във всяко селце и населено място в голяма част от света се намират сгради, в които се практикува магия, за да се осигури това пленничество, така че милиони хора да бъдат оковани според душата и тялото си, а на милиони други възможността да действат самостоятелно да бъде в голяма степен ограничена. С помощта на прастари методи, водещи началото си от древните атланти, в атмосферата ежечасно се излъчват пагубни етерни съединения. Това е причината, поради която многобройни черномагични подмолни течения са постоянно съпътстващо явление на първоначално благородната цел, родена от фундаменталната заблуда на диалектиката. И както това братство държи материалната сфера здраво в ръцете си, така то е утвърдило своята власт и в огледалната сфера, където заедно със себеподобните си управлява чрез магия.
След тези обяснения вие може би ще можете да си представите какво означава тези природни окултисти да произнесат своето проклятие над някой човек. Той бива улучен и засегнат както тук, така и в огледалната сфера, от едно персонално насочено излъчване, противопоставящо се на неговата собствена жизнена вибрация. Какво означава това за някой, който не знае нищо за освобождаващия живот, сами можете да си представите. Когато един такъв човек умре, веднага след смъртта си, влизайки в отвъдния свят, той бива подгонен от една интензивна, обезпокояваща сила, така че най-често много скоро бива тласнат към нова инкарнация, определена изцяло от външни за него сили.
Ние ви изправяме пред тази действителност, която не оставя на спокойствие нито един човек, за да разберете докъде води всяка заблуда. Отначало човек е Юда – благородният мъж, големият идеалист, човекът, който иска да бъде рибар и спасител на хора. След това Юда бива призован да бъде ученик и като такъв поема управлението на изключително големи ценности. Но когато Христовият път се насочва извън тази природа и прозвучава гласът: „Моето Царство не е от този свят“, Юда – тъй като няма познание за природата и не прозира заблудата, и като следствие от това нито може, нито иска да тръгне по пътя – първо става стратег и търси компромис, за да завърши накрая с предателство и убийство.
Но това зло, родено от доброто на този свят, този неоспорим диалектичен закон, който превръща всяко добро в зло, не може да засегне нито едно дете на Гносиса. Резултатът от всяко старание в света на цялата организирана диалектика още в същия миг се превръща, също както и края на Юда, в самоунищожение, защото червеното на утрото на възкресението обагря източния хоризонт. Затова, ако искате да поставите крака си на Пътя, душата ви трябва постоянно да осъзнава безсмислеността и безполезността на всички диалектични изяви и усилия. Тогава ще трябва да разберете, че дори и най-благородното и безкористно старание, започнато и осъществено в заблуда, рано или късно води до нарушаване на законите на Универсалната светлина.
Без това разбиране, без да е постигнато това подготвящо освобождението състояние, никой не може нито да тръгне по Пътя, нито да мине през първата врата на мистериите. Ако обаче сте достигнали до това състояние на съзнанието, тогава вие стоите пред вратата към Пътя. Едва тогава ще напуснете прашния път на въртящото се колело, за да се изкачите на храмовата планина, твърдо решени да се освободите от робството на живота в материалната и в огледалната сфера и да постигнете свободата на върха на планината на осъществяването.
Стъпването на Пътя все още не означава постигане на голямата цел, а само тръгване по един път, който води към тази цел. По този път всичко от тази природа, проникнало в микрокосмоса или срастнало се с него, както и всичко в него, което е фундаментално опорочено и покварено, трябва да бъде напълно изоставено, така че малко по малко да се създадат необходимите предпоставки, за да може в една нова светлина и в една нова сила цялото същество да трансфигурира.
Има ученици, които вече са направили първите колебливи стъпки по Пътя. Те могат да се греят в милостта на изгряващата утринна зора. Заради тях обаче ние се чувстваме задължени да изкажем най-категорично едно сериозно предупреждение, защото по пътя на трансмутацията и трансфигурацията дебнат големи опасности. Една от тях заслужава много голямо внимание. Ако станете жертва на тази опасност, най-напред ще започнете да се съмнявате в реалността на Пътя. След това ще започнете да отричате трансфигуристичния път. Накрая ще бъдете тласнати към действия, които са директно насочени срещу Духовната школа, тогава ще се опитате да унищожите Духовната школа. Тази тройна сигнатура на предателството – съмнение, отричане и заплашване, е толкова класическа, че можете да я откриете навсякъде в световната история, а също и в настоящия момент. Спомнете си например за Августин, бивш ученик на манихеите, който по-късно става един от основателите на току-що описаното братство.
Всички диалектични братства тук и в огледалната сфера, с всички техни йерофанти, адепти и кандидати дължат своето възникване и съществуване на тази голяма опасност в началото на истинския път. Всички братства в диалектиката са основани от провалили се кандидати на трансфигуристичната школа и попълват своите редици с онези, които поради същата причина изживяват тези опитности и в наше време.
Следователно съмнението, отричането и заплахата не идват в Духовната школа отвън, не, те възникват в преддверието на Духовната школа! Първо идва съмнението, един все още пасивен стадий. След това се развива една активност, която става все по-интензивна: отричането. Хранено първо в собственото сърце, то се предава и на другите. В началото това става скрито, тайно, но под въздействието на един все по-нарастващ вътрешен натиск то започва да се декларира все по-открито. После отричането приема форма, то става организирано, съставя се план.
И как би могло да бъде иначе, този план бива разкрит, тъй като първите смътни признаци вече са разпознати. И когато в Духовната школа всички седнат на масата, за да се нахранят с Небесния хляб, на онези, които носят сигнатурата на Юда, съзнателно ще бъде подаден залъка и ще прозвучат мантричните слова: „Каквото искаш да направиш, направи го по-скоро.“ След това Юда излиза в нощта на своето собствено себе, за да премине от фазата на отричането към фазата на заплахата, която може да има само един край, един фатален край.
Тогава каква е причината за възникването на тази опасност, на която мнозина са ставали жертва, стават и сега? Тази опасност идва от двете личности, от двете същества в микрокосмоса.
от книгата "Идващият нов човек" от Ян ван Райкенборг
ЧАСТ ПЪРВА "СЕБЕПОЗНАНИЕТО КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА ФОРМИРАНЕТО НА НОВИЯ ЧОВЕК"
глава І-16 "Заблудата на диалектиката"
