Дървото на Живота
В митовете, приказките и природните култове за сътворението на света често се говори за Дървото на Живота. То заема свое място и в юдео-християнската традиция, но неговата задача се тълкува по различен начин.
Още в първите страници на Стария Завет, в книгата Битие, се говори за Дървото на Живота, което се намира в Райската градина и което стои до Дървото на Познанието на доброто и злото. Също и в края на Новия Завет, на последната страница на книгата Откровение от Йоан, Дървото на Живота стои в средата на Новия Ерусалим и дава плодове дванадесет пъти в годината.
Раят в нова светлина
Какво означава това тайнствено Дърво на Живота от християнска гледна точка? Съществуват различни схващания относно това .
Текстовете в Новия Завет съставляват само малка част от един много по-голям брой свещени писания, които са възникнали в резултат на Христовия импулс през първите четири столетия на нашата ера. Няколко десетки от тези ръкописи на езика на коптските ранни християни са открити отново през 1945 г. край Наг Хамади в Горен Египет. Някои от тези писания съдържат разкази за Сътворението и в тях също се говори за Дървото на Живота, което е в средата на Рая. Такива ръкописи са "Свидетелството на истината" и "Тайната книга” на Йоан. Обаче авторите на тези текстове интерпретират сцената в рая по съвсем различен от теологичната традиция начин.
Две творения
Писанията от Наг Хамади различават две творения: едно първоначално, божествено и едно по-късно възникнало, което било в плътна материална форма. Според тях, така нареченият „рай” е творението и царството на един друг, второразряден демиург /създател на светове/, който властвал над материята и който бил пропаднал в своеволие.
Според тези текстове Господарят на този рай забранявал на хората да ядат от Дървото на Познанието и от Дървото на Живота, тъй като искал по този начин да им попречи да напуснат неговата сфера на власт. Защото, ако те ядат от плодовете на забранените дървета – както гласи митът – те могат да се освободят от ограниченията на този свят, да спечелят безсмъртие и да се завърнат отново в първоначалното божествено жизнено поле.
Предопределението на човека
Обаче да се завърне там е истинското предопределение на човека. Следователно той трябва да яде от Дървото на Познанието и Дървото на Живота и трябва да напусне този рай. Ева разбира езика на мъдрата змия и кара Адам също да яде от забранените плодове. Това отваря очите им и те осъзнават състоянието си. Това е и първата стъпка в процеса на осъзнаването. Такава интерпретация може да ни удиви, защото тя напълно променя смисъла на древната легенда, но пък сама за себе си е обоснована и логична.
Истинският противник
Според писанията от Наг Хамади, Раят следователно е Светът на все още несъзнателно живеещия човек, който живее в пълно съответствие със законите на този съответстващ му свят. Личността на такъв човек е в пълно съответствие също и със силовото поле на господаря на този свят. Но в момента, в който човекът започне да се стреми към по-висш, по-съзнателен живот, той се противопоставя на господстваващите сили, които по този начин се превръщат в негов противник. Следователно за борещия се за истински живот човек, не змията е неговият противник, а господарят на този свят.
Ролята на змията
Какво тогава означава змията? Тя е един изключително сложен и универсален символ и като посредник между небето и земята, в различните традиции, се свързва с Космическото дърво, с Дървото на Живота.
Структура, енергия и информация
Дървото на Живота и Змията са свързани следователно по някакъв начин. Както изглежда и двете имат нещо общо с духовното развитие на човека. Може да се каже, че дървото представлява структурата, а змията – енергията и информацията. Някои от Ученията на мъдростта намират дори органична взаимовръзка между тях: Дървото на Живота в тях съответства на гръбначния стълб, който, погледнато отстрани, наподобява изправена змия. Това може да е още една причина да се свързва този орган в хода на човешката история с многобройните митове за змията. Най-известният от тях несъмнено е индийското учение за Кундалини, змийският огън в гръбначния стълб с неговата тройна сила.
Зовът
Изложените в горпосочения мит взаимовръзки могат да се отнесат по-нататък към стремящия се към познание съвременен човек: След като човекът се е хранил достатъчно дълго от Дървото на Познанието на доброто и злото и е напуснал Рая на неосъзнатостта, Ева – неговият вътрешен глас – го зове да се обърне сега към Дървото на Живота и неговите сили. Това е призивът, да се освободи от обичайния познат свят и да поеме отново обратния път към първоначалната божествена жизнена област.
Тройното дърво
Следователно Дървото на Живота насочва към едно ново развитие на човека във възхода му към истинския божествен живот. Чрез един мощен процес на промяна той най-накрая ще се сдобие с една Нова система на змийски огън, която се доказва в едно тройно действие. Така вече значението на тройното Дърво на Живота в края на Откровението на Йоан става разбираемо за нас. То е символ на тройната сила на змийския огън, а дванадесетте пъти даване на плодове от дървото насочва вниманието ни към дванадесетте нервни окончания, изхождащи от мозъка, но сега вече заредени с божествените сили на живота. Истинското действие на тази тройна система или по-добре казано, възстановяването на това тройно действие е пряко свързано с Християнския спасителен акт на възкресението.
Седмият ден на Сътворението
Работата на Бог с човечеството, ако използваме езика на книгата Битие, достига до шестия ден, но все още не е приключила.Човечеството все още е в процес на изграждане. Седмият ден от сътворението, денят на Изпълнението ще започне за човека едва тогава, когато силата на Новия змийски огън се събуди в него.
