В християнската традиция Преображението на Исус на планината се описва като еднократно събитие (Марко 9:2). Розенкройцерите обаче разбират под Преображение един по-продължителен троен процес на развитие, който води накрая до спасение.
Този троен процес на Трансформация и Преображение, както се изучава в Духовната школа на Златния Розенкройц и се представя в публикациите на нейните основатели Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри, се нарича също така Трансфигурация. В него важни задачи имат централната нервна система и системата от чакри. За разлика от индийското учение за кундалини, което цели да предизвика промяна в съзнанието чрез упражнения, процесът на Трансфигурация при Западния гностично-херметичен път на посвещение започва в сърцето. Неговият прогрес зависи от състоянието на съзнание и живот на стремящия се към освобождение човек (виж в тази връзка статията "Силата на Змийския огън"). Този троен процес засяга последователно съзнанието, душата и тялото.
1. Трансфигурация на съзнанието
Предпоставката един такъв процес изобщо да може да започне, е дълбокото разбиране на взаимовръзките в живота на фона на един божествен план. В резултат от това трябва да се роди един дълбок копнеж към осъществяване, съчетан с фундаментален обрат в живота. Така става възможно едно първо докосване на духовната искра в сърцето в резултат на един божествен излъчващ импулс. Тогава от духовната искра се разпалва огънят на пречистващата "кундалини на сърцето", "силата на вечността."
Когато съзнанието е достигнало до един определен етап на чистота, вече може да се получи и едно първо впечатление за божественото единство, в което е живял някога първоначалният човек на божественото творение. Това усещане не е лична среща, не е и лично притежание, а едно много просто и сигурно знание. Това е знанието, че във всеки човек днес е заложен планът за възстановяване на този първоначален божествен човек. И да служи на този план става негова най-дълбока и съкровена молба.
Това е първата фаза на процеса на Трансфигурация, която съответства на Кръщението на Иисус на река Йордан. По този път върви сега подготвеният вече за него, чрез многото опитности, човек в едно ново състояние на необвързаност, без да реагира и в себеотдаване на най-вътрешното си духовно ядро. Така егото постепенно бива преодоляно. Сега започва да се развива един по-висш духовен живот.
2. Трансфигурация на душата
В книгата "Идващият нов човек" Ян ван Райкенборг описва този процес така: първият импулс за новото одушевяване се приема от сърдечната чакра, която е свързана с тимусната жлеза. От там светлинният импулс се насочва чрез системата от чакри и по малкото кръвообръщение към мозъка и тук запалва, образно казано, гностичната светлина в областта на пинеалиса /пинеалис = епифизната жлеза, също така наречена "третото око"). От там светлината потича като магнитен поток от сила, но не към обикновения змийски огън, а по десния канал на симпатиковия нерв до плексус сакралис/опашната кост/ в долната част на гръбначния стълб, който е почти напълно изолиран от обикновения змийски огън. Там той се свързва с левия канал на симпатиковия нерв и след това се издига отново до изходната си точка в светилището на главата. Тогава пробивът в "кулата на мистериите" е извършен и процесът започва да се развива.
Седем фази, седем тона
От решаващо значение е, че целият процес не се случва в едно единствено взривоообразно изтегляне, а в седем хармонично съгласувани и следващи една след друга фази. На всяка фаза съответства различна вибрационна честота, сравнима със седемте тона на тоновата стълбица. Ето защо не е чудно, че древните мъдреци са наричали симпатиковия нерв, "лирата на Бог." Това е инструментът, чрез който се предава силата на Първоначалното.
Във всяка фаза посоката си на въртене променя онази чакра, която отговаря на актуалния звук, на даващата импулс вибрация на Духа. Когато в края на последната фаза всички чакри се въртят в обратна посока, въпросният човек е напълно променен както по отношение на съзнанието така и в пълната насоченост към освобождаващата си задача.
Пречистването
Чрез новата кръгова дейност на змийския огън епифизната жлеза в мозъка бива стимулирана към по-нататъшно повишаване на вибрациите. По този начин тук възниква един нов, духовно ориентиран фокус, наречен "Храм на Мъдростта". В резултат на това божествената сила на Духа може да се спусне и да достигне по пътя на новия змийски огън до плексус сакралис. Така промененият змийски огън започва да пречиства и другите душевни сили, нервната система, вътрешната секреция и кръвта. Резултатът е една сияеща, нова дреха на душата. Ето защо тази фаза се нарича Трансфигурация на душата. Тя може да се сравни с Преображението на Исус на планината.
3. Трансфигурация на тялото
Обновените сили на душата предизвикват отново и отново повишаване на вибрациите във всички клетки на тялото и едно изфинване до последния атом, което може да бъде описано като "дематериализация". Резултатът е трансфигурация на материалното тяло, една съвършена обмяна на веществата, която води до Възкресението на Новия човек. Това е истинският, първоначален човек, който сияе в светлинната одежда на Новата душа. За него е достигнат краят на времената. В себе си, с помощта на мъдростта на змията, той е възстановил отново триединството на Дух, Душа и Тяло, възможно най-високото състояние на съществуване. Този процес съответства на Възкресението на Исус Христос.
