Познанието, че ДНК управлява живота, е истинско предизвикателство за разбирането на самия човек и за разбирането му за религията. То обаче може да го подготви за възможността за постигане на Фундаментална промяна в него самия.
"Вместо да се предполага изключително малката вероятност, че животът е произлязъл от играта на слепите сили на природата, много по-близко до ума е да се приеме, че произходът на живота се основава на едно целеосъзнато, интелигентно действие", заявиха астрономът Фред Хойл и философът Антъни Флу през 20-ти век. По-нататък те казват: "Единственото добро обяснение за произхода на живота и сложността на природата е една супер интелигентна, неизвестна творческа сила."
Религията е заложена в гените
Но какъв вид сила може да бъде това? Някои невробиолози намират мястото на Божията идея в мозъка и говорят за „петното (мястото) на Бога”. Те открили, че възприемчивостта на индивида към духовни импулси е свързана с ген VMAT2 и по този начин – със структурата на ДНК. ДНК или дезоксирибонуклеиновата киселина, се намира във всички живи същества, тя е биомолекула и носител на наследствената, генетична информация.
Според това схващане, ДНК има нещо общо с религията, която в истинския смисъл на думата е вкоренена дълбоко в човека - в неговата структура. Съгласно горното схващане, в системата на човека съществува така да се каже едно място на Бога. Ориентираните към Кабала изследователи обясняват, че името на Божеството се съдържа като код във всяка човешка клетка. Те свързват букви от староеврейската и арабската азбуки с основните елементи на ДНК – водород, азот, кислород и въглерод: Генетичният код на човека отразява по този начин буква по буква името на Божеството. И това име, независимо от културата, религията или статуса, е здраво заложено във всички хора.
Един божествен план вътре в човека
За човека митът за сътворението, описано в Битие на Библията (Книга 1 на Моисей) може да придобие съвсем ново значение, ако той я чете като картина на образуването на ДНК. Там се описва колко милиони форми на живот се появяват и отмират; как се превръщат във все по-сложни форми на живот, докато възникне една определена степен на интелигентност и самосъзнание. Но винаги – ако възприемем гореспоченатото познание на някои учени – в основата му е била идеята за един божествен план вътре в човека.
След всички катастрофи, изтрили от лицето на земята цели цивилизации, останалите оцелели винаги са продължавали да се развиват и адаптират към конкретните обстоятелства. Така възникнало съзнанието. Поетът Омир кара своя герой от гръцката митология Одисей да изрече: "Аз съм." Израз на себеосъзналия се индивид. Исус Христос казва: "Царството Божие е вътре във вас", а през епохата на Възраждането Джордано Бруно, Галилео Галилей и Йоханес Кеплер откриват: Земята не е център на Вселената, тя се върти около своята собствена ос. Освен това снимката на синята Земя на фона на Вселената позволи на хората да осъзнаят, какви нищожни частици от огромното цяло са те.
Безсмъртният принцип в човека
Откритието, че ДНК управлява живота, е революция не само в науката, но и във възгледа на хората за самите себе си. Досега човекът изграждаше чрез поредица от опитности едно Аз-съзнание, чрез което той осъзнаваше сам себе си и беше способен на интелигентно себепознание и самоопределящо действие. Така си мислеше той. Но след откриването на ДНК се постави тогава въпроса – какво и до каква степен в живота на човека вече е заложено в гените му и доколко може той да се развива самостоятелно. По темата има написани много научни статии.
Ако към основните познания по този въпрос се добави гностичния възглед относно човека, тогава се появява още един, съвсем различен аспект. Сега цялото развитие на човечеството може да се разглежда като подготовка за един решаващ скок в съзнанието, който може да се осъществи, особено в настоящето време – в епохата на Водолея. Самоопределящият се Аз, който същевременно е хванат в капана на гените си, трябва да се развива по-нататък, но само като се отдава на безсмъртния принцип в своето същество. По този начин човекът ще се преобрази фундаментално.
Процесът на Преображение
Човекът е нещо повече от физическото си тяло, той е една система, един микрокосмос както го наричат розенкройцерите. Той живее като смъртен човек в една безсмъртна, микрокосмична сфера. В тялото му съществува също така и едно божествено, вечно ядро: пра-атомът.Той е остатъкът от Божествения свят, от който е паднал.
Чрез познанията в днешно време човек има възможност да осъзнае същевременно както своето самоопределящо развитие, така и своите ограничения. Чрез това той има възможност да се отдаде с доверие на процеса на пълното Преображение, на Трансфигурацията и така да участва в Божествения свят. Това е възможно само с една Нова душа. Следователно за човека, който осъзнава, че е пленник на самия себе си, е важно да развие тази Нова душа. Началната точка за това е божественото първоначално ядро, което трябва да се отвори за силата на Бог. Но човек трябва да се стреми съзнателно към това и да бъде готов да отдаде своя Аз.
Решителният скок в съзнанието
Чрез този процес Новата душа си изгражда – в етерното тяло на микрокосмоса – едно ново тяло, безсмъртното душевно тяло, което отваря едно ново измерение на битие за съзнанието. То позволява изживяването на Единството с цялата вселена. Тогава решаващият скок в съзнанието се е осъществил. С притежанието на това ново душевно тяло започва пътуването на човека обратно към едно все по-високо измерение, което не може да се възприеме с обикновеното човешко съзнание. Така човек върви "от сила към сила" и "от великолепие към великолепие", както се казва в Библията.
Ако човек може да разпознае тази задача като определяща за себе си, той поема голяма отговорност. Отговорността, да вземе в свобода решение за завръщането си в Божествения свят и да извърви пътя на развитие до осъществяването на истинския човек, път, който напълно ще го преобрази.
