(Зовът на Розенкройцерското Братство, гл. 28)
Външно погледнато точно в навечерието на трийсетгодишната война между католически и протестантски управляваните страни класическите розенкройцери като евангелски християни се обявяват категорично за реформацията. С декларираната си вяра в Исус Христос, те искат да инициират една всеобща реформация, едно завръщане към първоначалната християнска духовност. С това те заемат една ясна позиция против това, което католическата църква под ръководството на своите папи е направила от християнското спасително послание в течение на вековете.Според съдържанието на произведенията си обаче, те далеч надхвърлят реформистките стремежи на един Лутър.
Зад техния често алхимичен символичен език се крие едно езотерично разбирано християнство: не става въпрос единствено за вярата в историческото спасително дело на Исус, а всеки човек да осъществи Неговото учение и Неговия път, включително и себепожертването.
Те разбират евангелията алегорично, точно както техните произведения са написани алегорично. Ако разбираме евангелията като книги за посвещението, както правят розенкройцерите, тогава можем да различим в тях следните фази:
| 1. | Фазата на Йоан: Йоан Кръстител предхожда Исус с изискването, да изправи пътищата на своя Господ, но сам казва, че е недостоен „да развърже ремъците на обущата му”.Или както се казва в евангелието на Йоан:“Яви се човек, от Бога изпратен, на име Йоан. Не беше той Светлината, но свидетелстваше за Светлината.” |
| 2. | Фазата на Витлеем: Раждането на Господ Исус е възникването на една нова душевна сила. Това се случва в един обор, това значи в една паднала микрокосмична система, която всъщност е фундаментално недостойна за това. |
| 3. | Фазата на Исус: Съзрялата нова душа се свързва с Духа, докато старият човек, Йоан Кръстител се оттегля, оставя се да бъде обезглавен, т.е. отказва се от цялото си себеутвърждаване. |
| 4. | Фазата на Христос: Чрез смъртта на кръста, наричана още мистичната смърт, става възможно възкресението на новия Божествен човек, който може да започне възнесението, т.е. отново да влезе в Божественото жизнено поле. |
Две схващания за пътя на спасението се противопоставят непреодолимо едно на друго и поставят човека, който не се чувства в този свят у дома си и затова копнее за освобождение, пред избора:
Изхожда ли той от това, че неговото спасение чрез кръстната смърт на Господ Исус ще се състои щом той, изпълнен с вяра в спасителното дело, води един безгрешен, съответстващ на заповедите живот?
Или в силата на Христос върви пътя на себеосвобождението и освобождението на човечеството чрез отказване от всякакво своеволие и чрез един процес на фундаментална промяна на съществото под ръководството на силите на Новата душа?
Интернационална школа на Златния Розенкройц
Добави коментар
Абонирайте се за месечния бюлетин на Лекториум Розикруцианум!
