ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

   Странно, или може би съвсем естествено, е че най-светлите умове на човечеството, с неизмерим принос за еволюцията му, в основната си част са вегетарианци. Сред тях са Сократ, Платон, Питагор, Лао Дзъ, Буда, Конфуций, Леонардо да Винчи, Лев Толстой, Алберт Айнщайн, Махатма Ганди, Имануел Кант, Франц Кафка, Никола Тесла, повечето големи християнски светци и много други.
   Както всичко останало в този свят, основан на взаимовръзки, така и „вегетарианският тип жизнено поведение“ е резултат на определени фактори и самото то носи със себе си своите следствия. В бездънното море от информация, в което днес сме потопени, могат да бъдат намерени всякакви подходи, изследвания и данни за външните, физиологични, биофизични, морални и други аспекти на неконсумацията на животинско месо. В настоящата статия бихме желали да осветлим някои психологични и езотерични нюанси, на които е обръщано недостатъчно или ограничено внимание. При това несъмнено най-важно е ние самите да наблюдаваме процесите в себе си и в жизнената ни среда.
   Оправдано е да започнем с един бърз поглед натам, където вегетарианството е културно обусловено още от Античността. За начало на обозримата история на индийската народност би могло да се приеме появяването на ведите (свещените книги в индуизма), в текстовете на които съвсем изрично е посочено, че месото е забранена храна и се допуска единствено при непосредствена опасност от гладна смърт. И понастоящем повечето индийци са вегетарианци, а в миналото е било личен избор на почти всички индийци. За някои касти е било и задължително условие. На въпроса: „Каква храна следва да се яде“ (дали е позволено да се яде плътта на животно, за чиято смърт не си лично отговорен), отговорът на брамините, заимстван от свещените книги, е бил обратният въпрос: „Кого искаш да нахраниш в себе си: хищника или божествената същност“.
   В този контекст, в древна Индия месо е раздавано в казармите и са хранили с него обикновените войници, тъй като от тях са изисквали единствено свирепост. По-суеверните версии са, че с яденето на месо се разбуждат всички демони, свързани с човека, и го подтикват към разрушителни дела. Символично погледнато това е точно така, понеже асимилационният процес на енергията, която е способно да даде месото като храна, е изключително повърхностен и напрегнат сам по себе си. Поради тази причина месото дава само телесно и външно захранване, което автоматично се превръща в агресия (това казва например и Макс Хайндл: „Приемало се е като аксиома, че месото е най-силната храна. Това е така от гледна точка на усещането за енергетизиране в грубостта ни. Това е осезаема енергия, тъй като е агресивна и тежка.“).
   За всички хора, които са отделяли внимание на своята душевност (а знаем, че в Индия и това е било донякъде културно обусловено навремето), се е препоръчвала растителна храна. И популярното традиционно масло гхи (термично пречистено от белтъците краве масло) се е приготвяло по съответния начин не поради желание за химическа филтрация, а в стремеж за отделянето от него именно на животинското. Било е ясно, че ако човек желае да бъде по-съзнателен и да има възможността да преценява жизнените си пътища, му е нужна известна независимост от грубоматериалното, във връзка с което „душевната тежест“ на месото е била напълно противопоказна.
   Ако се задълбочим малко повече в традиционната индийска философия, трябва задължително да споменем трите гуни (качества), които се смята, че изграждат всичко около нас – тамас, раджас и сатва. Сатва, качеството на светлината (най-опростено), се съдържа в по-големи количества в растенията, което е логично, след като те са по-директен продукт на слънцето, а месото е продукт на земна асимилация на слънчевата енергия. В този смисъл Петър Дънов казва: „Месото, откъм хранителност, е един вторичен продукт. Животните се хранят и употребяват за жизнените и психичните си функции полезните сили на растенията, а ненужните изхвърлят или натрупват като месо и мастна тъкан“. Тази гуна (сатва) отговаря както за здравето, така и за чистотата и остротата на съзнанието.
Можем да приключим с това индийско въведение в темата с думите на Махатма Ганди, който на директен въпрос за употребата на месо е отговорил, че би избрал да умре от глад, пред възможността да консумира животинска плът. Този съвременен апостол на ненасилието неведнъж е заявявал, че няма частно или конкретно ненасилие, а само принципно и цялостно, като допълва и че „ненасилието и истината са толкова интегрирани едно в друго, че не е възможно да бъдат разделени“.
   Интересно е, че тези основни мотиви за храненето в индийската култура намират кратко и ясно потвърждение и в Библията: „По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза.“ (Притчи 15:17) Ако потърсим в Библията повече цитати по темата, със сигурност ще намерим много противоречия, особено ако подхождаме към текста повърхностно. Недвусмислено, при сътворението на човека му се предоставя за консумация само растителна храна: „Ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна.“ (Битие 1:29) Но след грехопадението и особено след потопа, изрично се дава за храна и плътта, понеже нямало достатъчно растителност. Можем спокойно да подходим символично, като без друго ни е казано, че потопът е изпратен заради крайното човешко падение. Двойките животни пък са спасени в ноевия ковчег не за храна на няколкото души там, а като божии творения. Затова и използването на тяхната плът е всъщност обръщане на човека отново към божествените проявления, като липсата на растителност след потопа може да се приеме за символ на липсата на психологически растеж в човека. Още по-смущаващо звучат дадените от Моисей закони за принасяне в жертва на първородните животни по всякакви поводи. Съдържанието на тези текстове в Библията могат да се разбират доста по-интелигентно, като съзнаване на първичността на бога. Принасянето в жертва на първородните животни е постоянно осъзнаване на факта, че всичко е произлязло, като принцип, първо от самия Творец, а в човешките същества взима само формата на различни проявления. А както видяхме, че в библейския антропогенезис преди пропадането човек се е хранил с растителна храна, така в книгата на пророк Исая се казва и че при възстановяването на праведността човек отново ще спре да отнема живот, „защото земята ще се изпълни със знание за Господа“.
   По отношение на Иисус Христос, църквата избягва да дава категорично становище дали е бил вегетарианец. Обикновено когато някой неин член обсъжда въпроса, взима под внимание косвените показатели, че бил нахранил два пъти множеството с хляб и риба и че част от учениците му ловили риба, за което и сам той помагал. И ако се съмняваме дали да приемаме това буквално или символично, може би е достатъчно да припомним тези негови думи: „Ще ви направя рибари на хора“.
   Може да се каже, че в последно време отново става популярно търсенето на „духовност“. И макар че всеки разбира това по свой собствен начин, действителните стъпки по един подобен път не са възможни без отказ от консумацията на животинско месо, което чисто анатомично не се различава особено от човешкото. В тази връзка следва да споменем, че според някои от най-авторитетните езотерици от миналото, основните периоди в човешкото развитие (което спрямо формата е еволюционно, но е духовно инволюционно) се характеризират с промяна в хранителния процес. Намеци за това е правил и Петър Дънов, който например казва: „Било е време, когато земята е приличала на рай, растителността е била тъй богата, хиляди и милиони плодове е имало и хората са се хранили само с плодове, но настава една ледена епоха на земята, която се дължала на известни физически причини. Тогава тази плодоспособност на земята се намалила и вследствие на това хората започнали да ядат месо.“ В началото на човешкото спускане в материята индивидът се е хранил само енергийно (етерно), а при задълбочаващото се обвързване с грубото, той е започнал последователно да добавя плодовете на растенията, после и други техни части (стъбла, корени и т.н.), след което е прибавил продукти от живи животни, а (почти) накрая и плътта на убитите животни. Можем и сами да разберем, че ако продължим по този път, следващата фаза е канибалството, но ако се освободим от грубоматериалните си представи, ще установим, че психологически ние сме встъпили отдавна в тази фаза. Индивидуализацията на човешката психика предполага нейното функциониране на принципа „аз и другите“. Със задълбочаването на индивидуалността, свързано с натрупването на всякакви идентификации, почти всяко наше общуване се е превърнало в противопоставяне. Всеки от нас има собствена позиция, която не е идентична с нечия друга и по всички начини ние се опитваме да утвърдим своите възгледи и себе си. Превърнали сме се в психологически хищници. Самата употреба на месо е довела до крайна индивидуализация, което се обяснява и от следните думи на австрийския философ и езотерик Рудолф Щайнер: „животинските продукти са строго специфично земни, а веществата, които се намират в растенията, се намират и на останалите планети и са продукт повече на слънцето.“ Тази подчертана отделеност в човека е и основната причина да има всякакви конфликти в света, да има войни, да има класово разделение и други обществени недостатъци. Естествено, всички ние бихме искали по-хармонични обществени отношения, но това донякъде е фундаментално невъзможно преди да променим своите основни жизнени навици и отношението си към нещата. Един от началните изрази на това е преминаването към вегетарианско хранене.
   Вероятно тук е мястото да обсъдим жизнеността на растителната храна и доколко нейната консумация е също отнемане на живот. Жизненото съдържание е неразривно обвързано и със съзнанието, или можем да го наречем „душевен принцип“. Хората имат сравнително осезателно съзнание, тъй като техният душевен принцип се намира изцяло в телата им. При някои отделни видове животни това също в известна степен е така, но при повечето душевният принцип е колективен. В растенията наблюдаваме предимно вегетативен принцип, който сам по себе си е инструмент на обмяната на веществата, на смесването на светлината и тъмнината (слънце и почва) и преобразуването им в хранително качество. Затова консумацията на растителни продукти не може да се приеме съвсем за отнемане на живот, още повече, че използването им с хранителна цел е в много голяма степен осъществяване на тяхното предназначение.
   С това се осветляват и някои особености в асимилационните процеси на нашите тела. За отбелязване са думите на Макс Хайндл: „Законът за усвояването гласи, че нито една частица от храната не може да бъде усвоена в тялото, ако не се асимилира от душата. Нивото на съзнание на клетката определя нейната сила като цяло, а клетките, които внасяме в тялото, също притежават индивидуално и колективно съзнание.“ Когато се храним с анатомично по-близки до нашите клетки, ние всъщност губим контрол както над органичните процеси в себе си, така и над психичните. Тъй като животните имат и психика, чиито информационни товари остават в месото и след умъртвяването му, вкарването на месо в нашия организъм е внасяне на конфликт, който енергийно оказва почти мигновено въздействие на нервната система, от която се предава върху ендокринната система и психиката. Радикално, но напълно вярно звучат думите на Щайнер: „Животинската храна събужда такъв живот на волята, който протича повече безсъзнателно в афекти и страсти. Употребявайки месо от животни, човек убива или поне отслабва в себе си част от своя организъм и затова през целия си живот носи в себе си тази мъртва част от своя организъм като някакво чуждо тяло.“ А по-простичко го изобразява Петър Дънов с думите: „Месната храна е проникната от трептения на животински страсти, а в това отношение растителната храна е чиста. Човек трябва да се храни с чиста храна, за да имат клетките му послушание. Ако човек дълго време се храни със свинско месо, ще добие свински характер, ако се храни с кокоше месо, ще добие кокоши характер.“Повече от ясно е, че видът на храната в много голяма степен определя състава и качеството на кръвта ни. Не е от голямо значение това, че както казва Щайнер, при храненето с месо се променят червените кръвни телца, които стават по-тъмни и тежки, вследствие на което по-неподвижни и съсирващи се, тъй като това всъщност е само следствие от други процеси.
    Както вече споменахме, консумацията на животинска плът е силно обвързваща с грубата материя, но в това се съдържат множество зависимости. Ясно е, че отношението към други същества, носещи съзнание, води до кармично натоварване. Още повече ако това отношение води до отнемане на живот и още повече ако отнемането на живот е следствие от експлоатационните ни наклонности (за онези, които не симпатизират на източния термин „карма“, можем да обясним, че това са просто електромагнитни напрежения, създадени от нашите лични емоционални и мисловни заряди по отношение на някакъв обект, които впоследствие се изразходват по обратна линия, с което определят различни елементи от поведението и характера ни). Само по себе си „пълненето на стомаха“ без оглед на причинените щети показва една изключително висока доза несъзнателност и диващина и на свой ред ги затвърждава. Като казваме диващина обаче трябва да обърнем внимание на отношението на колективните душевни принципи на експлоатираните, убивани и изяждани животни към всичко това. Техният емоционален спектър е доста по-ограничен от нашия и психичната съпротива, смесена с безсилие и желание за мъст, води до много сериозна негативна намеса в човешките процеси. Ние знаем за различните токсични хормони, които се отделят в кръвта на животните, когато биват убивани и това е само една от видимите материални изяви на тяхното отношение. Освен това на нашата планета всяко царство си има функции, които са част от цялостния планетарен обмен на вещества и енергии. Може би не знаете и вероятно не е много лесно да си го представите, но точно както растенията участват в пречистването на въздуха (а донякъде и на колективното подсъзнание), животните от своя страна служат за една своеобразна форма на одушевяване на тези минерални и вегетативни енергийни движения и адаптирането им за човешката система. В допълнение на това, животните са и пречистватели на част от нашите психични отпадъци, а донякъде са и материална изява на човешките мисли и чувства. Консумацията на месо в този смисъл е нагледен израз на нашата невъзможност за самонаблюдение и себепознание, които ние обикновено заместваме с налагане на личните убедености и със съпротива срещу всичко, което не им съответства. В много голяма степен човешката психика е роб на тези зависимости, които очертават тесния кръг на възможностите ни за възприемчивост.
   Разбира се, вегетарианството не може да пречисти намеренията и желанията ни, но то премества точката на равновесие (както споделя и Ян Ван Райкенборг в книгата „Основи на философията на съвременните розенкройцери“), която интелигентният човек би могъл да превърне в перспектива. Самият Алберт Айнщайн заявява: „Нищо няма да допринесе за човешкото здраве и да повиши шансовете за оцеляване живота на земята толкова, колкото еволюцията на вегетарианското хранене.“ Ако разгледаме космическите взаимовръзки, повече от ясно е, че еволюционната линия на развитие на една планета е свързана с приближаването към нейната звезда – точно както за нашата астрономия е било голяма революция приемането на хелиоцентричната система.
   Вече споменахме, че растенията са асимилатори именно на слънчевата енергия, докато животните са асимилатори на земната. В психологически аспект плодът е израз на основното слънчево качество – даването. Самата дума плод означава и дар. За всеки, който иска да заграби, природата на месото е естествен източник на собствения му състав и характер. Но хората, които виждат смисъла на съществуването в полезността си за всичко наоколо, най-малкото намират в себе си склонност за съмнение относно хранителните навици на човечеството. Цели общности, които тайно са работили за облагородяването на света и хората, като есеите и богомилите, са били вегетарианци. В сравнение с другата алтернатива, този вид хранително поведение дава лекота, във всеки неин смисъл. Едно от най-невидимите за нас съдържания на това понятие вероятно е свързано с активността на съзнанието след смъртта на нашите тела. Най-общо, въпросът е елементарен, тъй като след смъртта сме онова, което сме преди смъртта си. Ако трябва да сме малко по-описателни обаче, трябва да споменем, че точно както се разпада физическото ни тяло, така се разпадат и финоматериалните ни качества, изграждащи съзнанието на личността. Ако нашата психика е била отежнена от много обвързаности и то по-земни (в което влизат качества като алчност, завист и т.н.), нейното „освобождаване от себе си“ е тежък и труден процес, а освен това се осъществява в тези области на колективното подсъзнание (интересуващите се от окултизъм могат да го нарекат „астрал“), които съответстват на нейните качества. Както можем да се досетим, това са тежки и тъмни области, в които основни части от съзнанието ни един вид изгарят преди да се „издигнат“ (ако има и други, по-благородни части в него). Възприятията от всичко това са били културно интерпретирани от нашите предци като „ад“. Логично е как стоят и нещата с рая. А консумацията на месни продукти и този вид отношение към живота и неговите организми оказва осезаемо въздействие върху тези „задгробни“ процеси, в полза на тежестта и обвързаността със земното – затрудняване на пречистването, задържане в тежките и неприятни области и т.н.
   Макар че всичко, за което говорим тук, звучи някак далечно и абстрактно, то е така само заради изричните разделения в темата на различни аспекти. Така индуктивно, сепариращо и селективно работи и съзнанието ни, но въпреки това животът е цялост и всичко в него е отношение. Разбирането на тази цялост и на естествения вид на отношенията в будизма и особено в дзен-будизма е наричан „внимание“. И наистина, вниманието ни към нещата определя и качеството на живота, който водим. Но не става въпрос за насочването на погледа ни към всяко едно отделно нещо, а за принципното внимание в нас, неограничено от психичните ни товари. Това състояние се определя и като медитация (от лат. – пребиваване в центъра), която не е само някакво упражнение. Джиду Кришнамурти казва, че за да е възможна истинска медитация, която представлява пълно внимание, а то пък от своя страна е форма на психична грижа към всичко (в цялост, а не към отделни елементи), няма как да ядеш мъртво месо. Въпрос на вътрешна сериозност и отговорност, без които не можем въобще да говорим за духовност. Централна идея на Кришнамурти е, че всичко е отношение и самите ние сме изградени от отношения. Какво представляваме тогава, когато просто консумираме и около това се върти животът ни? А когато консумираме не какво да е, а други живи същества само за да напълним стомасите си?Ето какви хора сме. И не е важно толкова да искаме да се променим, тъй като това е съпротива, а съпротивата сама по себе си е неприемане, неприемането е неразбиране, а неразбирането е невъзможност за промяна. Важно е да разберем какви сме – да го видим и осъзнаем напълно. Като опознаем подбудите си, като установим какво и как ни движи, ще забележим и пространството, в което нещата са по-истински и независими. Това е пространство, което рано или късно ще заселим, след като напуснем нашите тесноти, в които – психологически (и не само) погледнато – сеем трупове. Не, тогава няма да сме вегетарианци. Тогава ще сме органично различни и храненето няма да е толкова груб процес, но за да можем да тръгнем натам, първо трябва да минем през вегетарианството.

Лекториум Розикруцианум – Международна Школа на Златния Розенкройц