КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ПРЕДИ ВСИЧКО
Ако сте от онези, които гледат на компютрите, интернет и всичко свързано с тях с подозрение и стоят настрана от тях; ако смятате, че те са виновни за моралния мрак, за грубото поведение на младежта и за надвисналия над Запада упадък; ако смятате, че тази техника като цяло е изобретение на сатаната, молим ви, престанете да се оплаквате. Вероятно ще разпознаете себе си - може би само донякъде, в следващия текст, но може би от собствен опит знаете, че духовните неща могат да се изявяват по необикновен начин, който до този момент не е бил възможен, различен от този, по който са се изявявали в миналото. Това се отнася и за всички, които отново и отново трябва да слушат, че тяхното любимо устройство или хоби не е нищо друго освен съвременна стока и всъщност ги тегли към ада. Може би този текст ще допринесе за взаимното разбирателство; между другото, най-важните технически термини са обяснени в бележките в края на статията.
LAST LIFE [ПОСЛЕДЕН ЖИВОТ]
От около десет години насам авторът на статията е компютърен „маниак", но доколкото му е известно, не е претърпял съществени поражения вследствие на това. Освен че върши разни други неща, той сега е достигнал до „ниво 80" на петия си герой в играта World of Warcraft (Светът на военното изкуство).
Играл съм Last Life („Последен живот") докато загубя способността си да мисля.
И горе-долу от също толкова време тази игра напълно ми е омръзнала. Трябва да се признае, че структурите (текстурите1) и светлинните ефекти не са лоши и обикновено има малко лагове/lag2. Но куестовете3 са монотонни и уморителни и наградите изобщо не си заслужават усилието, а изкуственият интелект на ЕнПиСи-тата [NPCs]4 е меко казано отрезвяващ.
Много малко са хората, които споделят мнението ми. Повечето от геймърите са увлечени по нея - отчасти с ентусиазъм, отчасти с мъка, обаче със свещено усърдие и винаги си поставят едни и същи задачи в един и същ релм5 от света на играта. Тогава те винаги се сблъскват с едни и същи пречки и противници, които атакуват с поредица от стратегии, описани снизходително с думата „подредени".
Наградата за всички техни усилия (които те не възприемат като такива, а по-скоро като целта на живота си - всъщност, дори като правото си на съществуване) е няколко намерени монети и части от екипировка, най-различни джаджи, които те отново могат да продадат за още няколко монети при NPC търговците. Наградите, които могат да върнат на NPC-тата, даващи куестове в замяна на успешно завършени мисии, донякъде увеличават уважението при някои групи и дават точки за опит. Ако се съберат достатъчно точки за опит, се достига до ново ниво. Играчът „вдига ниво", както казват онези, които се занимават с това. С всеки нов живот се появява възможност да се придобият нови умения и проявят нови таланти или да се усъвършенстват вече съществуващите, да се използва най-високо оценена екипировка и общо взето, човек да се окаже все по-доволен от себе си, така че след това да продължи с безкрайните и еднообразни занимания като бой, търсене, намиране на суровини, с които в последствие да се произвеждат всякакви предмети малко по-бързо, по-елегантно и по-ефикасно. И така нататък, до безкрай.
Доста съм добър на Last Life. Отдавна достигнах най-високото ниво. Преди много време, постигнах максимума на своите умения, таланти и репутация във всички важни за мен групи. Притежавам екипировка, въздушни и сухоземни превозни средства като тези от старите разкази, а очевидно също и огромни запаси от злато, и по време на рейдовете6 на моята гилдия7 съм добре дошъл да участвам в групата.
Обаче въпреки всичко не мога да се освободя от чувството, че всичко това е кухо и празно, и то не защото вече не представлява предизвикателство за мен - бях почувствал това много преди да постигна толкова голям успех. Това не се дължи на липсата на разнообразие: производителите на играта постоянно добавят нови елементи и наистина правят всичко, за да поддържат Last Life запленяваща.
НЯМА ЦЕЛ, НЯМА СМИСЪЛ И НЯМА КРАЙ
Въпреки това, тя винаги си остава все така запленяв ща и това всъщност е толкова дразнещо, колкото би било ако беше просто скучна (по някакъв начин). Проблемът винаги е в постоянно повтаряното обещание, което отново и отново се изпълнява само на думи, но не в действителност: нова околна среда, нови същества, нови умения, нови максимални нива, по-високо, по-далече, по-бързо, повече и въпреки това, нещата си остават същите, макар и в повече.
И във всички сървъри8 историята се повтаря: всички играчи затъват в едни и същи еднообразни занимания по-високо, по-далече, по-бързо и повече. И мнозинството от тях дори не забелязват колко безсмислена, безчувствена и скучна е тази рутина, която няма край. Сама по себе си, тази игра няма цел, няма смисъл и няма край. Повечето играчи са доволни от непрестанното гонене на победи, успехи и подобрения и са изцяло обсебени от това. Онези, които са постигнали всичко, което може да се постигне в играта, арогантно се наслаждават на лекотата, с която могат да направят всичко с рутина и без никакво усилие. Обаче за онзи, който като мен е достигнал границата, при която трябва да признае, че само се върти в безсмислени и постоянно повтарящи се безкрайни кръгове, всеотдайното преследване се превръща в пустиня, където нито цвят, нито признак на живот могат да зарадват умореното око. Гърлото пресъхва от прахта, насред която бих искал да изкрещя към небето и да проклинам земята за това безсмислено измъчване чрез еднообразието; дори не знам каква е причината за това.
В тази игра дори и смъртта не носи мир и спасение; играчът може да загуби всичките си точки на здраве и да „умре", но само за да бъде съживен веднага и да продължи да играе от мястото, на което последно е спрял. Старата мечта за безсмъртие тук е станала реалност и се оказва лош, самоунищожителен фарс в лицето на сивото, неумолимо „още от същото", което не предлага никакъв изход.
Ето защо сървърите (иронично наречени такива) са се превърнали за мен в лабиринт, в който се чувствам затворник, а производителите на играта са моите тъмничари. Те най-вероятно биха се изненадали и обидили, ако намеря начин да им съобщя това; все пак, те просто правят онова, заради което живеят, т.е. - онова, което се очаква от тях. При това са доста добри в тази работа. Обаче това не променя нещата. Чувствам се затворен и лишен от жизнената си енергия, а не обсебен и ръководен като моите колеги играчи, с които също не мога да говоря за това. Опитах се да бъда като тях, но скоро се отказах. Те не ме разбират; мислят, че имам прекалено високи изисквания, че съм прекалено чувствителен, или че просто вече не съм в час.
МЯСТО БЕЗ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ
В такива моменти, отивам на място, където няма други играчи, за да взема малко руда или да събера малко билки само за себе си и да се отдам на фантазиите си. Това не са мечти, в които преживявам конкретни действителни случки; те са по-скоро едва доловими, трудно осезаеми впечатления, които не мога да опиша с думи или образи. Не мога да кажа откъде идват.
След време тези безмълвни впечатления стават по-ясни. Все още не мога да ги опиша с думи или образи, но имам все по-ясно чувство за тях. Тогава съзнанието ми превръща тези чувства в образи, които мога да разбера; мечтата за сървър, който не спира [downtime]9 и който няма лимит за нивата, всъщност сървър, без ограничения, където никой не трябва да губи, за да може друг да спечели. Място, където няма значение кой е най-добър в нещо банално, но където всеки е най-добър, просто защото всеки един се възприема като единствен по рода си и бива ценен като такъв. Там не може да има борба и конфликти, защото няма противоположности. Това е място, където не е нужно нещо да загива, за да се зароди друго и където радостта не носи в себе си кълна на последващото разочарование. Това е място, където всичко е проникнато и озарено от дълбок, значим, изпълващ смисъл. Междувременно, този копнеж стана за мен по-важен от всичко останало. Щях да съм по-добре без всички тези дейности, които изпълнявах в Last Life през целия живот; отдавна вече не се занимавам с тях. Изцяло съм се отчуждил от колегите ми геймъри; едно време аз бях чудесен човек, който обаче в даден момент пое в друга посока. Все още контактуваме и си говорим, но само в името на доброто старо време и заради това, че се харесваме взаимно. Превърнах се в странник сред приятели, сам насред суматохата. Аз съм човек, който остава привидно безразличен към всичко, освен към единственото нещо, което нямам, въпреки че никога не съм го изпитал и всъщност няма как да ми липсва, защото изобщо не го познавам. Имам една идея, която ме кара да подозирам, че вътрешно не съм сам, защото, как да го кажа - как може да ми липсва нещо, което не познавам!
ОГЛЕДАЛНИЯТ ЕФЕКТ
В точно този момент, когато би трябвало да съм сериозно разтревожен за моето духовно състояние, внезапно получих писмо. Същото се случва и в Last Life. Писмото не беше дълго, нито пък ефектно. Подателите наричаха себе си „приятели" и то промени всичко за мен. В писмото с няколко реда и без превзети думи се казваше, че играчът е само огледален образ на истинското съзнание в света на играта Last Life. Доколкото съзнанието е изключително съсредоточено върху действията на играча в света на играта, то е затворено, така да се каже, и няма прозрение за своята истинска същност, както и за тази на останалия свят. Това е също и причината, поради която не може да удовлетвори истинската си природа и съдба.
При повечето играчи първоначалното съзнание е изцяло погубено и завзето от играта и играча, който го контролира. Но писмото продължава. Когато се достигне дадена точка на насищане след достатъчно опит с безцелното и безкрайно повтаряне на играта, в съзнанието на играча се създава едно празно пространство. Преди това пространство беше запълнено с преследване на по-високо, по-далече, по-бързо и повече. В това празно пространство започват да се проявяват чувства, подобно на онова, което изцяло ме отчужди от единствената реалност, която в края на краищата познавах.
Това ме порази като гръм от ясно небе. Всичко, което съм вярвал, че познавам, всичко, което очевидно съм смятал за истина и за нещо важно, се изпари пред вътрешното ми око като в безшумна експлозия.
Тогава направих нещо, което преди не можех да си представя, защото не знаех, че е възможно: излязох от играта. И тогава всичко стана различно и ново. Очите, които ми бяха отнети, се отвориха. Те видяха свят, който няма нищо общо с онзи, който познавах и че, въпреки всичко, той е толкова оригинален колкото оригиналът на тази имитация.
Съзнанието, за което моето съзнание изглежда като сравнен със слънцето атом, видя този свят през тези очи, наблюдаваше го, беше у дома си в него и беше едно с него. Аз виждам чрез него, но до него и вътре в него; аз все още съм си аз, но съм също и това съзнание, и следователно съм едно цяло с всичко. Всичко е във всеки, всичко е едно с всичко и аз съм част от него. Аз съм атом от това слънце и моето излъчване е част от излъчването на това слънце. Винаги е било така и винаги ще бъде.
След безкрайно дълго време, през което безмълвен и изумен наблюдавах този прекрасен свят, направих единственото нещо, което знам и мога да направя: отново влязох в играта. Все пак, не мога да напусна сървъра просто така, докато все още има играчи, които не знаят какво са всъщност. Обаче, вече не бях в плен на сървъра и производителите на играта. Аз съм в сървъра, но вече не съм отсървъра.
Розекреюс Перс, сп.Пентаграм, бр.4, 2011г.
1 Текстури: повтарящ се модел, посредством който компютърът копира една структура, така че да създаде впечатлението, че предметите имат обем. Има текстури за дърво, гора, кожа, течаща вода, камъни и т.н.
2 Лаг: забавяния в мрежата, които се проявяват като принудителни спирания по време на играта и, при по-сериозни случаи, като прекъсване на връзката.
3 Куест (мисия - бел. пр.): задача на рицар от Кръглата маса; тук това е задача, която геймърът получава от герой, който не участва в самата игра.
4 ЕнПиСи [NPC]: герой, който не участва в самата игра, виртуален герой, създаден от играта, с когото геймърът общува. Те могат да бъдат търговци, треньори, наемни войници, ханджии и т.н.
5 Релм: в превод - кралство; в случая означава област на сървъра, в която се играе с определени герои от играта, като една игра може да има няколко релма с различни герои
6 Рейд: нападение в релма от толкова силни противници, че само добре екипирана и опитна група играчи има шанс. Съответно точките за опит и предметите, които могат да се придобият там, са важни и желани.
7 Гилдия: сдружение от играчи, които си помагат и подкрепят един друг и например заедно изпълняват рейдове.
8 Сървър: специализиран, високо усъвършенстван компютър, който разпространява големи количества данни в мрежа като интернет възможно най-бързо до много други компютри; може да се каже, че той „служи" (serve от англ. - служа).
9 Downtime: период, през който сървърът не работи, защото например е в неизправност или защото чакаме.
