Кой е Християн Розенкройц ? Съществувал ли е наистина този човек? И кои са розенкройцерите?

КОЙ Е ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ?

Християн РозенкройцХристиян Розенкройц принадлежи към мистериозните образи в историята на Европейското духовно развитие. Каква мистерия се крие зад това име?

Ако днес попитате: „Кой е Християн Розенкройц?”, тогава неизбежно си задавате и въпросите:
„Съществувал ли е наистина този човек?” и „Кои са розенкройцерите?”

Отговорът на тези въпроси изисква вътрешно търсене на истината – не търсене на най-новите открития, които потвърждават или отричат историческите факти – а на Вечната истина за същността и целта на човешкото съществуване.Розенкройцерите от Лекториум Розикруцианум виждат в Християн Розенкройц своя духовен пример за подражание, своя “Баща-Брат” и основател на ордена, както и името на силовото поле, от което те черпят сила.

В текстовете на класическите розенкройцери от 17-ти век това силово поле се нарича „Дома Sancti Spiritus” (Дома на Светия Дух). Тези източници на историята на западно-европейското духовно развитие съдържат указания, които могат дълбоко да докоснат един търсач на истината и може би да помогнат за отварянето на вратата към интуитивното познание.


ТЕКСТОВЕТЕ НА КЛАСИЧЕСКИТЕ РОЗЕНКРОЙЦЕРИ

Йохан Валентин Андре Който попадне на трите оригинални текста на класическите розенкройцери, вижда че е изправен пред едно изобилие от загадъчни символи и образи. В публикуваните през периода 1614-1616 г. манускриптове (ръкописи) от теолога от Калв – Йохан Валентин Андре, член на така наречения Тюбингенски кръг, се говори за Християн Розенкройц и едно розенкройцерско братство.



Заглавията им са:
  1. Fama Fraterniatits R.C.
    (Зовът на розенкройцерското братство, 1614)
  2. Confessio Fraternitatis R.C.
    (Веруюто на розенкройцерското братство, 1615)
  3. Chymische Hochzeit des Christian Rosenkreuz
    (Алхимичната сватба на Християн Розенкройц,1616)
Тези текстове бяха отново издадени и коментирани в средата на 20-ти век от Ян ван Райкенборг.
Можете да закупите книгите на български на този сайт от Издателство->Книжарница


ТРИТЕ РАЗКАЗА ЗА ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ

   Всъщност, за Християн Розенкройц, наречен още Брат Християн Розенкройц, са ни предадени(завещани) три разказа. Единият разказ произхожда от Рудолф Щайнер, вторият може да бъде прочетен във “Веруюто на розенкройцерското братство” и “Зовът на розенкройцерското братство”, а третият е описан в “Алхимичната сватба на Християн Розенкройц”. И трите разказа си служат с езика на мистериите. Това означава, че всеки детайл има един скрит духовен смисъл. Нищо в тези текстове не е случайно или незначително.
   В тези източници Християн Розенкройц е представен по много различен начин. Но винаги прави впечатление неговата голяма скромност, смирение, отдаденост на сърцето и готовност за служене. Той посреща читателя като един призован, който въпреки всички трудности върви по своя път, и като едно сияещо олицетворение на Голямата цел: възкресението на безсмъртния човек. Християн Розенкройц е въплъщение на една духовна реалност, прототип на човека, който върви по християнския път на посвещение, за който четем в Новия Завет (1. Кор.15, 43-44):
„Сее се в тление, възкръсва в нетление. Сее се в безчестие, възкръсва в слава. Сее се природно тяло, възкръсва едно духовно тяло.”

Разказът на Рудолф Щайнер за първия Християн Розенкройц
   Рудолф Щайнер в своята лекция от 27 септември 1911 г. в Нюшател (Швейцария) казва, че Християн Розенкройц се е инкарнирал за първи път тайно през 13-ти век. Той израства в тайна, закрилян от дванайсет учители, дванайсет посветени, които го посвещават във всички мистерийни знания на Стария свят. Те така да се каже проектират в него всичките знания и с това го превръщат в живия фокус на Западно-европейските мистерии.
   Това е възникналият в него напълно нов синтез на всички древни религии с християнството, който се изявява в етерното му тяло. Сега той може, като “тринайстият” в кръга на дванадесетте, да отразява това езотерично християнство и да учи на най-възвишената мъдрост. Този Християн Розенкройц умира млад.

„Тринайстият” от един друг свят
   В мистерийния език дванайсет сили винаги формират един завършен космос, пълнотата на едно затворено вътре в себе си жизнено поле. Тази картина срещаме между другото в дванайсетте зодиакални знака, които обгръщат нашия материален космос и от чиито сили живеем като смъртни хора.
   Когато по-нататък се говори за „тринайстият”, с това винаги се има пред вид изявата на една сила от следващата по-висша космическа област, областта отвъд дванайсетте. Християн Розенкройц, като „тринайстият” в центъра на Кръга на дванайсетте, е инкарнацията на едно същество от жизненото поле на безсмъртното човечество, откъдето той с една определена мисия влиза в нашето жизнено поле на смъртта.

Втората инкарнация на Християн Розенкройц
   За да изпълни тази мисия, Християн Розенкройц се инкарнира отново през 1378 г., както се казва в „Confessio Fraternitatis R.C.” (Веруюто на розенкройцерското братство). Сега той вече не трябва да действа тайно, а да излезе открито под името Християн Розенкройц. Когато умрял според физическото си тяло, безсмъртното му душевно тяло обаче продължило да съществува и да живее както преди това. Ето защо пълнотата на мистерийните знания от предходната инкарнация остава незасегната и на разположение без изключение.
   Едно указание за това откриваме също и във  „Fama Fraterniatits R.C.” (Зовът на розенкройцерското братство), където се казва, че след 120 години братята отново откриват гроба на Брат A.C.R.C., т.е. на първия Християн Розенкройц, и вътре в него намират неговото тяло напълно непокътнато и в цялото си величие (“в тържествени одежди”).

Мисията на Християн Розенкройц
   Каква е мисията на Брат C.R.C. ? Ние я откриваме във „Fama Fraterniatits R.C.” Тук се разказва историята на живота на Християн Розенкройц, който се родил отново през 1378 г. Там е написано, че Брат C.R.C. израства в манастир и още през младежките си години заминава за арабските страни. След своето завръщане той предлага на владетелите и учените в Европа своите духовни съкровища. Целта му е пълна реформация на живота.
   Но владетелите и учените не се интересуват от това. Християн Розенкройц е отхвърлен и тогава той основава един орден – розенкройцерското братството. Членовете на Ордена заедно изграждат Дома Sancti Spiritus (Дома на Светия Дух), както е записано във „Fama Fraterniatits R.C.” От този разказ ясно се вижда мисията на Брат C.R.C. .

Западноевропейските мистерии
   По онова време херметичните мистерийни знания на Запада били концентрирани главно в арабските страни, по-специално в Египет и Мала Азия, както и в мавританската култура. Затова Християн Розенкройц посетил тези страни, за да възприеме цялата актуална мъдрост на тогавашното време.
   След като елита на Европа не проявява интерес към това знание, той събира около себе си хора, за които упражняването на власт, натрупването на пари, външни знания и почести не е най-важното в живота. Той основава своя Орден с хора, които имат напълно различна цел в живота си. Тази цел се загатва с “построяването на Дома Sancti Spiritus (Дома на Светия Дух)”. Що за Дом е това? За кого е предназначен и кой може да влезе в него?

Домът Sancti Spiritus (Домът на Светия Дух)
   Домът Sancti Spiritus не е материален храм, не е географско място. Той по-точно е едно силово поле, един фокус на Духовно-душевно ниво, където човекът и Духът могат да се срещнат, да, където те накрая се сплавят в един единствен нов живот, точно както това се е случило със самия Християн Розенкройц.
   Вратите на този Дом са широко отворени за всички хора, които вътрешно копнеят за Духа, за едно съществуване, което е отвъд времето и пространството, в една друга, Божествена реалност, независимо от вашия произход, религия или раса, защото Домът на Светия Дух е определен за Духовен дом на цялото човечество. Но за любопитните Дома на Светия Дух остава затворен.

Третият разказ: Тайната на Алхимичната Сватба
Християн Розенкройц получава поканата за алхимичната сватба   В третия разказ за Християн Розенкройц са показани неговите преживявания по време на една “Алхимична сватба”. Обозначението „химическа” или „алхимическа” се позовава на широко разпространеното по времето на Йохан Валентин Андре изкуство на алхимиците. Те са се опитвали да превърнат неблагородни метали в злато и то с помощта на Камъка на мъдреците, който се нарича също и Елексир на живота. Но това е само външната страна на алхимията.
   За истинските херметични алхимици от началото става въпрос за „Философския камък”, който води до Трансфигурацията. Това е голямото преобразяване на човешката душа, възкресението на едно ново тяло, което апостол Павел в „Първо послание до коринтяни, гл.15” означава като “нетленно”. В същия този смисъл трябва да се разбира и „Алхимичната сватба на Християн Розенкройц”. В тази книга е представен трансфигуристичния път на посвещение под формата на един алегоричен разказ. Една вечер преди Великден, Християн Розенкройц получава от един ангел покана за алхимично сватбено тържество. То ще продължи седем дни и ще се проведе в кралския дворец.
   В началото историята въвежда читателя в един сън. В него Християн Розенкройц изживява себе си като пленен в една тъмна шахта, от която бива спасен чрез улавянето за едно светлинно въже. След много приключения фантастичният разказ свършва в осмата стая(горна зала) на „Кулата на Олимп”, където Християн Розенкройц осъществява напълно Великото дело на възкресението, алхимичният „Opus magnum”. Но след това той не изчезва в изпълнените със светлина сфери на Божественото жизнено поле, а се връща със своя спътник обратно в кралския дворец.

Пазителят на портата стои с гръб към Светлината
Християн Розенкройц бива издърпан от шахтата с шестото въже   Там Християн Розенкройц научава каква е задачата, за която е предопределен: Той трябва да изпълнява работата на Пазител на портата, като посочва пътя на следващите кандидати. В края, дали брат Християн Розенкройц наистина трябва да започне тази работа остава отворено, защото краят на текста гласи:
   „Тук липсва около половин страница и той, авторът, който си мислел, че на следващата сутрин трябва да бъде Пазител на портата, се завърнал у дома.”
   Тук се говори за розенкройцерското братство, което стои на портите към Света на светлината с гръб към светлината от любов към човечеството. Това означава: задачата на розенкройцерското братство е да служи на човечеството, което все още живее в този смъртен свят, за да може един ден всеки човек да улови въжето от светлина и да бъде изтеглен нагоре. Толкова засега по поставения в началото въпрос:
„Кои са розенкройцерите?”.

Живял ли е наистина Християн Розенкройц?
Християн Розенкройц тръгва на път към трите храма   Накрая още веднъж се връщаме на въпроса: „Живял ли е наистина Християн Розенкройц? Какво всъщност е живот и кое е реално?
Личности като Християн Розенкройц идват в областите на смъртната природа от областите „отвъд дванайсетте”. Те идват от братството на безсмъртните души и тяхната родина е в един друг природен порядък. Тяхната задача е да служат, за да спуснат надолу в този свят едно въже от светлина и да построят един „Дом Sancti Spiritus”.
Често разказите за техния живот и работа са противоречиви, защото в преданията историческото и алегоричното, външното и вътрешното, материалното и духовното, случайно или целенасочено привидно са смесени в объркана плетеница.
   В определеното време такива служители на човечеството отново се завръщат, най-често без да оставят след себе си следи, за да продължат да изпълняват своята задача на някое друго място. Те идват и си отиват, работят и страдат, от любов към човечеството. И независимо от това къде точно служат: те винаги продължават да живеят, защото според същността си са безсмъртни и тук не са у дома си.
   Ако един търсещ истината човек иска да се доближи до мистерията на техните имена и тяхното съществуване и да размотае кълбото от сложни плетеници, тогава той самият трябва да тръгне по Пътя към света на безсмъртните души.

Лекториум Розикруцианум
Интернационална школа на Златния Розенкройц
Добави коментар

Галерия

Термини

Посетете речника ТУК

Свързани статии

Учение и цел

Учение и цел

В сърцето на човека се е запазил в латентно състояние един последен остатък от Божествения свят, наричан в Школата "Атом на духовната искра". В много търсещи хора този духовен принцип предизвиква неясно чувство на копнеж, един вид носталгия по отдавна загубеното първоначално безсмъртно състояние – състоянието на единство с Бащата, с Бога.  Една от целите на Лекториум Розикруцианум е да посочи на хората истинския източник на този копнеж и да им обясни възможността за завръщане в Божествения природен ред чрез процеса на "новораждане от Духа" (Йоан 3:8), за който Иисус говори на Никодим - процеса на Трансфигурация.