Човешкото съзнание, въпреки че е инструмент на природния човек има заложени възможности да отразява Божествения свят. То може да получава впечатления и информация от божествената реалност чрез определено състояние на материалните сетива.
Природните науки – квантова физика, биофизика, еволюционна биология изследват причините на поява на материята, като се опитват да изчислят и детайли от финоматериалната реалност. Напр. еволюционната биология твърди, че живата клетка може да се самоорганизира, но не отговаря на въпроса - откъде идва информацията за това и как се свързва с клетката. Това ни показва ограничеността на материалното съзнание и границите които то непрекъснато си поставя.
Но макар и в граници, съвременната физика все повече се доближава до посланието на Бхагавад Гита, прозрението че – Бог е не само трансцендентен – той е навсякъде. Аз съм себе си във всички неща и цялата вселена – всяка видима енергия и материя – произхождат от Мен, като проява на самия Мен.
От този епос разбираме, че всичко в природното творение и живо и неживо е един организъм, одушевен и формиран от живото единство на Божествения Дух. Духът Божи е силата, която води всички неща и човешки същества до изява. Но много отдавна човекът е забравил да свидетелства за тази божественост. Затова в Универсалното учение се говори за две природи. Едната природа е тази, за която той може да говори от изначалния душевен извор, но за която той е заспал, която е забравил. Тя е която прониква и одушевява всичко. Другата природа е тази, в която човешкото същество е потъвало постепенно, отделяйки се от Твореца и забравяйки за божествения си произход – природата на противоположностите, на доброто и злото. Резултатът от този процес е днешния човек – имитация на първоначалното съвършенство.
Но в тази аварийна същност милостиво е оставен инструмент, способен да възвърне първоначалния блясък на човешкото същество. Това е личността – тя може да извърши един процес на обновление. Той започва с правилно разбиране и копнеж по първоначалното съвършенство, по изгубения Рай, като по този начин постепенно се освобождава от своята аз-центрираност и преоткрива истинското си призвание – да възстанови божествения човек. Този процес, път на духовно-душевно развитие Школата нарича Трансфигурация. Това е процесът, който се изучава и практикува в Школата на Златния Розенкройц. Този процес започва с навлизането на Духа (Божието дихание) в микрокосмоса. От този Дух и от първичната субстанция (прасубстанцията, Водата на Живота), Материя-Магика, която прониква всичко и всички, първо се ражда една нова безсмъртна душа (и това е новораждането от Вода и Дух) и едно ново съзнание, които не са ограничени от материята на света, в който живеем като природнородени хора. След това се ражда и едно тяло, но много по-фино от нашето, което навлиза само до областта на етера, но не и до плътната материя. Така става чудото – оловото на тази природа (природнороденият човек) чрез един алхимичен процес се преобразява в златото на Духа (Истинският Божествен Човек).
Ние ви пожелаваме не само да разберете този процес, но и да го осъществите на практика в живота си.
ТРАНСФИГУРАЦИЯ
Прегледай още:
Галерия
Термини
Посетете речника ТУКСвързани статии
Преображението
В християнската традиция Преображението на Исус на планината се описва като еднократно събитие (Марко 9:2). Розенкройцерите обаче разбират под Преображение един по-продължителен троен процес на развитие, който води ...
Учение и цел
В сърцето на човека се е запазил в латентно състояние един последен остатък от Божествения свят, наричан в Школата "Атом на духовната искра". В много търсещи хора този духовен принцип предизвиква неясно чувство на копнеж, един вид носталгия по отдавна загубеното първоначално безсмъртно състояние – състоянието на единство с Бащата, с Бога. Една от целите на Лекториум Розикруцианум е да посочи на хората истинския източник на този копнеж и да им обясни възможността за завръщане в Божествения природен ред чрез процеса на "новораждане от Духа" (Йоан 3:8), за който Иисус говори на Никодим - процеса на Трансфигурация.
Човекът - един микрокосмос
Човешкото същество е нещо много повече, отколкото повечето хора си мислят. Той е един микрокосмос.
Ние започваме нашите обяснения с разглеждането на структурата, която притежава съществото, което наричаме човек, защото е много важно да знаем, какво всъщност представляваме. Така ще можем да разберем причините за много от нещата, които ни се случват. ...
Ние започваме нашите обяснения с разглеждането на структурата, която притежава съществото, което наричаме човек, защото е много важно да знаем, какво всъщност представляваме. Така ще можем да разберем причините за много от нещата, които ни се случват. ...
Християнското учение за възкресението
Истинското християнство не възприема Учението за възкресението като факт, а като сила