„Нищо“ е едно много абстрактно понятие за нас хората, до което не можем да се доближим с разум и чувстване. Или пък може би е твърде очевидно, твърде близко и просто за разбиране? В крайна сметка много лесно се изплъзва от възможностите ни за възприемане. Ако искаме обаче абстрактно да си представим "нещо", можем например да помислим за отворената гробница в голямата пирамида в Гиза. В празнотата на този гроб – така казва Универсалното учение – човек може да се трансформира. Тази пирамида с нейните четири триъгълника стои върху повърхнина, която е четириъгълник. Този четириъгълник можем да разгледаме като собственото си същество, а празнината в гроба изобразява едно отворено и възприемчиво сърце. В тази магична празнота непознаваемата вътрешност излъчва своята енергия, около която се образува пирамидата. Във вътрешността, която ние изживяваме като празнота, грее ядреното същество, в повечето случаи латентно и спящо. Затова говорим за един процес на пробуждане и едно ново жизнено развитие. В това празно пространство на гробницата възкръсва Християн Розенкройц. Той е символ на първоначалния човек, който спи в нас. Говорим за сън, защото тук не става въпрос за нещо ново, а за това, че егото е отделено от тази вътрешна светлина и тя му е отнета. Когато вървим по пътя на трансформацията, мракът се разтваря и ние можем отново да възприемем първоначалното и то отново може да се прояви в нас. При по-внимателно наблюдение се оказва, че това пространство в неговата цялост не е празно – това, което се намира вътре, свидетелства, че човекът е микрокосмос. Знанието за това отворено пространство, тази гробница, и силата свързана с нея са едно съкровище, което Братството ни е оставило като наследство. Тази истина се отнася до всички хора, тъй като ядреното същество присъства във всеки един от нас. Едно братство или една Мистерийна школа са вид помощ в откриването на това същество, но те не са „посредник“ между човека и „голямата тайна“. Тайната трябва сами да открием и изживеем, защото преди всичко тя е в нас. Няма истина, която може да бъде предадена чрез друг - нито като теория, нито пък като някакво мистично чувство. Това би могло да бъде само излишен товар за нашите глави и сърца. Истината се освобождава като жив потенциал в света, така че да може да бъде призована от всеки. Така чрез това атмосферно състояние, за онзи, който иска, става възможно да развие собственото си вътрешно същество. Истината може да бъде предадена в една доста забулена история. За какво всъщност става въпрос? Забелязваме ли как самият Живот осъществява в нас един нов порядък? С други думи: Не трябва да опитваме нещо, което по мъчителен начин да води до трансформация, а можем просто да се доверим на Извора на живота, който е в нас самите. Когато се отворим за този вътрешен извор, се случва прекрасната промяна, която толкова подробно е описана в свещените текстове.
БРОНЗОВАТА ПЛОЧА
„Така гласи истинското, първоначално съобщение за откритието на твърде просветления Божи човек, брат Християн Розенкройц: Когато блажената смърт постигна брат А. в Galia Narbonesi, на негово място дойде любимият ни брат N. N. След като постъпи при нас и положи тържествената клетва за вярност и опазване на тайната, той ни довери, че брат А. го е утешил с думите, че скоро нашето братство ще престане да бъде толкова тайно и ще бъде полезно и необходимо за слава на цялото отечество, за което в своя ранг той нямал ни най-малка причина да се срамува. През следващата година, когато завършил образованието си и имал възможност снабден със значителна сума или кесията на Фортуна да замине, той преди това решил – понеже бил добър майстор строител – да промени и подобри някои неща в тази постройка. При тази обновителна работа намерил една излята от месинг паметна плоча с имената на всички, които принадлежат към Братството, както и някои други неща. Тази плоча пожелал да занесе в друго, по-подходящо сводесто помещение, защото Старшите братя не ни бяха съобщили кога е починал и в коя страна е погребан брат С. Сега от тази плоча стърчеше един голям пирон и когато той бе изтръгнат със сила, заедно с него се изкърти едно твърде голямо парче от тънката стена и се разкри неочаквано една тайна врата. Ние с радост и любопитство откъртихме останалата част от зида и почистихме вратата. В горната част на вратата с едри букви беше написано: СЛЕД 120 ГОДИНИ ЩЕ БЪДА ОТВОРЕНА. Отдолу се намираше числото на годината.“
ВРАТАТА
„Ние благодарихме на Бога за това и решихме тази вечер да си отпочинем, защото желаехме първо да погледнем в нашата Рота. Ние отново, и то за трети път, се позоваваме на нашето Конфесио. Понеже това което разкриваме тук, се случва за доброто на достойните, а на недостойните, ако Бог пожелае, то няма да бъде от полза. Защото както нашата врата се отвори по чуден начин след толкова много години, така и за Европа, след като се премахнат стените, ще се отвори една врата, която вече се вижда и за която мнозина жадуват.“ Преди да бъде отворена вратата братята се допитват първо да своята Рота – знаците на небето. Те гледат към светлината на голямата цел на живота, обаче не чрез допитване до зодиака на личното им откровение. Едва когато има разбиране за личните опитности във време-пространствения свят, вратата може да бъде отворена. Чистото знание на сърцето не е свързано с астрологичния зодиак. Четенето в собствената Рота е едно вътрешно възприемане, вътрешно усещане чрез деликатната интуиция на съзнанието. За това човек може да черпи и от съкровището от опитности на всички предишни инкарнации на микрокосмоса. Старият зодиак е изпълнил задачата си, той е направил място за един нов зодиак, едно ново небе с 12 звезди, от което ще се родят една нова земя и един нов човек. Затова числото 120 е число на усъвършенстването.
ВЪТРЕШНОТО ПРОСТРАНСТВО
„На другата сутрин ние отворихме вратата и намерихме една гробница със седем страни и ъгли. Всяка една страна имаше ширина пет стъпки и височина осем стъпки. И въпреки че гробницата никога не бе огрявана от слънцето, тя светеше чрез едно друго светило, което бе научило това от слънцето и се намираше високо в центъра на свода.“ По-рано в текста обърнахме внимание, че съществува едно вътрешно пространство и че вратата към него в действителност не е затворена. Но докато ние изцяло сме свързани с нашата външна идентичност, нашето истинско себе остава забравено. Чрез идентификацията си с външния аз, сме останали слепи за това истинско себе. Ние вярваме, че сме личност; ние вярваме на всяка една мисъл, която влезе в нас. Когато разтворим идентифицирането си с външното в тишината на безкрайното вътрешно пространство, разбираме, че това пространство лежи погребано в нашето най-дълбоко себе. Ядрото на нашия микрокосмос е точна илюстрация на макрокосмоса, то е едно с него. Космическото вътрешно пространство се описва като гробница със седем страни. Това пространство е осветено от едно друго слънце, което свети в средата на горната част. По-нататък четем: „В средата вместо надгробен камък се намираше кръгъл олтар, покрит с месингова плоча, на която бяха изписани думите: A. C. R. C. Този компендиум на цялата вселена аз превърнах приживе в един гроб. Около първия кръг стоеше:
Jesus mihi omnia – Исус е всичко за мен.
В средата се намираха четири фигури, обгърнати от кръгове, чиито надписи гласяха:
1. Nequaquam Vacuum – Няма празно пространство.
2. Legis Jugum – Игото на закона
3. Libertas Evangelii – Свободата на Евангелието
4. Die Gloria intacta – Божията слава е неприкосновена. “
Седемте страни на микрокосмоса се осветяват от едно духовно слънце. В чистото съзнание на душевния човек може да се изяви светлината на знанието. Външното аз залязва и истинското аз възкръсва от гроба като огнена птица, като Феникс, като един човек в Христос. За този процес също свидетелства и животът на Християн Розенкройц. Неговият живот е пример и свидетелство за нас, че това възкръсване от гроба на природата е предвидено за всеки. Да видим какво е написано по-нататък на олтара:
1. НЯМА ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО. За един човек като Християн Розенкройц във времето и пространството няма вече никакви граници. Смъртният човек е само една манифестация на все-съзнанието. Във все-съзнанието проникват всички светове. И това което за нормалното съзнание е празно пространство, за Християн Розенкройц е едно изпълнено с живот пространство. В това отношение е и единството на всичко с всичко. „Нищото“ е за него всичко друго, но не и празно!
2. ИГОТО НА ЗАКОНА. За Християн Розенкройц игото на закона, закона на кармата, за причината и следствието, не намира приложение. Не защото кармата е отработена, а защото съзнанието се е издигнало над областта на кармата и света на опитностите.
3. СВОБОДАТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО. Собственото Евангелие е едно свидетелство и живо доказателство за това, че свободата вече е започнала.
4. БОЖИЯТА СЛАВА Е НЕПРИКОСНОВЕНА. Истинското себе е неприкосновено, защото в него се случват и от него са всички неща, а самото то е неподвижно. Целият живот произлиза от него и се завръща отново при него. То е извора на всяко съществуване.
КРЪГ, ТРИЪГЪЛНИК И КВАДРАТ
„Всичко това е ясно и отчетливо както също и седемте стени и двата пъти по седем триъгълника. Ние разделихме гробницата на три части: на купол, или небе; стени, или страни; и под, или настилка. За небето сега от нас няма да чуете повече, освен че в съответствие със седемте стени, то, в светещият център, бе разделено на триъгълници. Но какво има вътре, трябва вие, които търсите спасението, ако Бог пожелае, да видите със собствени очи. Всяка страна бе разделена на десет четириъгълни пространства, покрити от своя страна с картини и надписи. Всяка от трите страни имаше врата към един шкаф, в която лежаха различни неща, особено всичките наши книги.“
В гробницата на Християн Розенкройц се намира един сияен триъгълник, от който излизат седем лъча. Гробницата има седем страни и ъгли. Става въпрос за числата три (триъгълник), четири (четириъгълник) и седем (седем страни). Това изглежда на пръв поглед сложно за разбиране. Обаче ако си представим това вътрешно пространство като едно цвете, като една роза или един лотус, тогава картината се изяснява. Една роза със седем отворени цветни листчета и Любовта като неин аромат. Розенкройцерът осъзнава символиката, посредством свързване на знанието на сърцето с това на разума, така че от синтеза на сърцето и главата да възникне едно ново разбиране. Ето защо и числата не са само логическа задача. Така че при разчитане на посланията им не става въпрос за методите на логическото мислене, чиито резултат е натрупване на все повече ментален товар. Затова нека се опитаме колкото се може по-спокойно да се насочим, както със сърцето, така и с главата, към символа на кръга с триъгълника и четириъгълника в средата. Да се опитаме да открием какво този Универсален символ може да ни покаже.
Розенкройцерите използват кръга, защото той е символ на ядреното същество, а също така показва накратко пътя, който изминава Християн Розенкройц от гроба до възкресението. Числото нула, или кръгът, изобразява вечността. Както сферата на изявата, така и нейното ядро са кръгове. Когато човек се отвори за вечността, която го заобикаля като кръг, то тогава като резултат тя го докосва в сърцето.
Числото три. Когато човек е докоснат по този начин, това докосване не е само непозната абстракция. Докосващият лъч се разгръща в три помагащи лъча като светещ триъгълник. Неговите страни са: докосване, прилагане и осъществяване на вечното в нас.
Числото четири. Когато светещият триъгълник излъчва в нашето съзнание, ние изживяваме едно невероятно просветление. Когато това просветление се стабилизира, се освобождават четири етерни субстанции, които променят човека. Тези четири етера съответстват на четирите материални тела на човека – менталното, астралното, етерното и физическото. Заедно те образуват четириъгълника на строежа, който се издига по чуден начин при трансформацията на брат N. N.
Числото седем. От обкръжаващата ни Вечност виждаме милостта на трите лъча, които излизат от средата, от които се излъчват седем лъча по протежение на седемте страни на гробницата и които се превръщат в един трансмутиращ огън. Всяка страна има също по една врата, която освобождава достъп до тайните на микрокосмоса. Ние откриваме, че човекът е едно прекрасно седморно същество. Освен четирите вече познати ни тела, има още и душа, духовна душа и дух. Душата е един динамичен аспект на духовната душа, която от своя страна е израз на самия непознаваем дух. Ето защо човек притежава не четири, а седем тела. Тези тела той открива при един вътрешен поглед без преди това да е преминал през някаква специална подготовка или обучение. Трите скрити, или вътрешни тела, трансформират четирите външни тела, които по този начин биват пречистени от свещения огън на триъгълника. Писахме по-рано за Огнения триъгълник като Баща, Син и Свят Дух, едно триединство, което на различни места по света се среща под различни описания. Например триединството на Исус Христос и на човека. Говори се също за душа, дух и четворно тяло. Можем да помислим и за Хор, който е следствие от алхимичната сватба между Озирис и Изида.
Всички тези описания осветяват различни гледни точки на едно и също триединство, което може да разцъфне също и в нас. Когато нашата интуиция съзрее, чудната история се разкрива пред нас. Теорията и предположенията ги няма вече и от собствен опит се разбира, че всичко е едно. От нулата произлизат всички числа като изява и се завръщат отново към нея. Всичко произлиза и се завръща към Бог. Всичките седем лъча произтичат от Единия извор. С тези светлинни сили се работи на четириъгълника на строежа, а не със силите на личността. Тази светлинна сила работи в нас по два начина: тя руши старото и едновременно с това гради новото. Досега обсъдихме небето на гробницата и триединството на ядреното ни същество, което действа по обновяващ начин в нас. Това триединство откриваме както в микрокосмоса, така и в макрокосмоса и в тройния слънчев логос. Освен гробницата и стените, има също и една повърхнина, върху която е разположено всичко. Тази повърхнина олицетворява материалния човек. Светлината отгоре осветява също и тази повърхнина. Това е любовното действие на „Както горе, така и долу“. Чрез силите, които се излъчват от пълнотата на Слънчевия логос и посредством Огнения триъгълник достигат до седемте страни на нашето същество, материята също се трансформира.
КНИГАТА Т
„Ние още не бяхме видели тялото на нашия толкова грижлив и умен Баща, поради това отместихме олтара настрана. Под него намерихме една тежка месингова плоча и като я вдигнахме, видяхме едно красиво и достойно за уважение тяло, непокътнато и без всякакви признаци на разлагане, точно както се вижда на картината в пълно снаряжение и с всичките си атрибути. В ръката си държеше една книжка, изписана със злато върху пергамент, наречена Т, която след Библията е нашето най-голямо богатство и естествено не бива да се подхвърля лекомислено на присъдата на света.“
След като олтарът е преместен встрани, се открива тежка бронзова плоча, която е повдигната. Тежката плоча е нашето външно аз-съзнание, което се разгражда. За да може да се направи това, трябва да се изпълни заръката, открита в гроба на Християн Розенкройц. А заръката е именно Кръста. Когато ние виждаме тежката плоча, външното аз-съзнание, като хоризонталната греда на един кръст, то тази реалност бива разсечена от вертикалният лъч, произлизащ от ядреното същество. Срещата, или образуването на кръста, става в сърцето. Вследствие на това се отмества плочата и се издига един нов сияещ кръст, който излъчва златна светлина. Розата на сърцето, ядреното същество в нас може вече напълно да разцъфне. Сега можем да видим Християн Розенкройц като сияещ образ, който като златен кръст стои пред нас. Кръстът излъчва златна светлина и от пресечната точка между вертикалната и хоризонталната греда разцъфва розата. Това е една мистерийна роза, която ухае с неземен аромат. Нейното ухание е безусловната любов. Това ухание няма нужда да бъде разпръсквано, то е просто тук за всички и всеки. В ръцете на Християн Розенкройц лежи книгата Т, книгата Теос или Бог. Тази книга е нашето най-голямо съкровище, защото в нея е записана Истината. Истината, която ни вдъхновява и подтиква към осъществяването на Единия в нас. Божественият аз е по-близо от ръцете и краката, отвъд време, пространство и индивидуалност. От него се ражда всичко и към него се връща всичко. Това е мистерията на истината, която е във всеки и всичко. От това единство ни зове Общността на просветлените души.
