В центъра на нашата прекрасна планета, от която ние познаваме само малка, приведена от човека в дисхармония част, лежи божествена алхимична формула. Тя е действала през всички времена, продължава да действа и днес. Това действие се предизвиква от Божествения Дух и се изявява в океана от атоми на прасубстанцията. Там, в един невъобразимо голям период от време, се осъществява Първоначалната праидея.Божествената праидея води първоначалната душа към изява.
Тази душа е формата, в която се изявява универсалния Дух, тя е носителят на Светлината.
Първоначалният човек беше наречен Манас, Мислителят, който като духовно същество мислеше по божествен начин, т.е. даваше на силите на прасубстанцията форма за изява в могъщата лаборатория на своя микрокосмос.
Една част от тези първоначални същества се отделиха от Божествения план и престанаха да съществуват в праидеята на Вселената. Те пропаднаха постепенно все по-надолу, до нивото на сътворените от самите тях явления и станаха по своята същност едно с материята на своето творение. Така, постепенно човекът загуби спомена за първоначалното си състояние. Той вече не е Манас, Мислителят, осъществяващ Плана на Твореца, а само природно явление, подвластно на природни сили. И микрокосмосът, първоначалната творческа лаборатория в смисъла на Божествения план, вече не е място на живот, а на повтаряща се смърт.
Но, съгласно Божествения принцип, Първоначалната идея винаги остава свързана със своята проява, макар и дегенерирала. Въпреки че човешкото същество е загубило връзка с Божественото жизнено поле, в него е останала латентна първоначалната духовна природа, концентрирана в един последен атом от Първоначалното царство.
В този Праатом, или Духовна искра, се намира скрит целият потенциал, необходим за реконструкцията на Небесния човек. Търсачът, неосъзнато воден от порива на Праатома, в даден психологически момент се свързва с тази прасубстанциална сила. И в резултат от въздействието на тази сила се свързва с една Духовна школа.
Възстановяването на падналия носител на Светлината не е природен, физически, а духовен процес. То е истинско кралско изкуство, което започва с Духа, с Атома на духовната искра. Когато той се активизира отново, силата излъчваща се от него, променя клетка по клетка нашето тяло.
За да се осъществи този процес и да се изплъзнем от силите на мрака, ние трябва да приведем в покой нашата активност, насочена към Аза. Розенкройцерите наричат този процес Ендура. Той започва с фундаменталната промяна, с обръщането към Гносиса. Тогава един съвършено друг човек се ражда в микрокосмоса. Той привлича в него сили за съвсем друг живот, без да пренебрегва своите задължения, отредени от съдбата и ежедневието.
Днес Духовната школа с благодарност приема за ученик всеки, който въз основа на своята опитност е твърдо решен да изпълни божественото себеосвобождаващо дело по собствена воля, за да стане отново Божи син. И след времето за подготовка го поставя пред процеса на трансфигурация.
Трансфигурацията е процес на смяна на личността в микрокосмоса. Този процес започва със съзнателното отдаване на смъртната личност на Бога. Това води до раждане на ново същество от светлината, силата и прасубстанцията на Божествената природа. Трансфигурацията е път на скъсване със стария начин на живот за да се изгради Новия човек. Процесът трябва да започне тук и сега. В отвъдния свят вървенето по Пътя не може да продължи, поради отсъствие на физическо тяло. Ето защо природно-родената личност е необходимост в този процес, един инструмент.
И само този, който напълно и изцяло се довери на Гносиса и има смелостта изцяло да се слее с него, осъществява раждането на Новата душа и новата личност. За него времето и пространството, като ограничение на природното съзнание губят своето значение и той навлиза във вечността.
Приятели, нашата четвърта среща-беседа от цикъла за Универсалното учение на розенкройцерите ще се проведе на 3 декември, вторник, от 19.00 часа, в зала „ЕСЕНС”, гр. София, ул. „6-ти септември” 37, /вътрешен двор/.